Решение № 1001 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2025 г.

Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Перла – 2013 Г. Любомирова“, със седалище и адрес на управление гр. Луковит, [улица], представлявано от физическото лице – търговец Г. Любомирова, чрез адв. К.Костадинов, срещу решение №2302/20.12.2024г., постановено по адм. дело №292/2023г. по описа на Административен съд – Ловеч,, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу решение №11/311/01340/3/01/04/02, изх. №01-6500/8591#12 от 18.07.2023г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно което на основание чл. 20а, ал.2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 70, ал.1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал.1 и чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чл. 46, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към земеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за период 2007-2013г. на ЕТ Перла – 2013 Г. Любомирова“ е определена финансова корекция в размер на 226 017,81 лева. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Направено е искане за отмяна на оспорения съдебен акт. Отправено е искане за присъждане на разноски, включително и адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. В съдебно заседание процесуалния представител поддържа касационната жалба и изразява доводи по същество. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Д. Колева, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба, счита че съдебният акт е валиден, правилен и законосъобразен, поради което иска същият да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ „Перла -2013 Г. Любомирова“, срещу решение №11/311/01340/3/01/04/02, изх. №01-6500/8591#12 от 18.07.2023г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. За да отхвърли жалбата на едноличния търговец срещу оспорения индивидуален административен акт на ДФЗ, административния съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран по отношение на фактическите и правните основания за издаването му и не страда от пороци, които да водят до материална незаконосъобразност. Административния съд е анализирал приложимата в случая нормативна уредба и посочена съдебна практика и е достигнал до извода, че административния орган като е констатирал наличието на нарушения, представляващи основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, законосъобразно е издал решение за налагането й. Съдът е установил, че е налице нарушение на залегналите в бизнес плана финансови показатели, въз основа на които проектът е определен като допустим и е изплатена безвъзмездната финансова помощ. Неизпълнението е основание за налагане на финансова корекция по реда на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, тъй като е налице неизпълнение на одобрени индикатори. Изводите за неизпълнение на финансовите показатели заложени в бизнес плана се потвърждават и от заключението на съдебно – икономическата експертиза. От последната е видно, че средноаритметично за трите финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, изпълнението на бизнес плана по отношение на приходите е 2016г. – 0.52%, 2017 г. – 4.27% и 2018г. – 12.49%, като средноаритметично за трите финансови години е 5.76%, съответно реализираните приходи са под 20% от предвидените приходи по одобрения бизнес план. Прието е, че бездействиет на ползвателя е довело до нарушение на разпоредбите на Наредба №30 от 2008г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри, което от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл. 2 от Наредба №30/2008г. Съдът е приел за правилно определен и размерът на подлежащата за възстановяване помощ, съгл. т. 30 от Приложение към раздел „Общи положения“ от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерки от ПРСР 2007-2013г. Съдът е приел за неоснователен довода на едноличния търговец, че на база 1/3 от периода на бизнес плана не може да се прави генерален извода, че същия не е изпълнен. На следващо място първоинстанционния съд е приел, че при нарушение на определената в бизнес плана устойчива заетост също представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. В бизнес плана бенефициера е записал, че за всяка от 10-те години от изпълнението на бизнес плана търговецът ще назначи 1 бр. управленски персонал, 1бр. административен и 4 бр. – производствен, като са заложени предвидените месечни възнаграждения за същите, както и общите разходи за заплати и осигуровки, който брой ще се запази до десетата година от бизнес плана. Видно от приетата по делото експертиза е прието, че за три последователни финансови години са наемани лица както следва: за 2016г. – 2бр., от които 1 бр. управленски и 1 бр. административен персонал, за 2017г. – 1бр. управленски персонал за 12 месеца и 1бр. производствен персонал за 7 месеца и за 2018г. – 1 бр. управленски персонал за 12 месеца, 1 бр. административен персонал за 10 месеца и 2 бр. производствен персонал за 6 месеца, като при изчислението е установено, че средногодишно работодателя е поддържал 1.83 работни места или 30.56 % изпълнение за 2016г., 1.58 работни места или 26,39% изпълнение за 2017 г. и 2.83 или работни места 47,22% изпълнение за 2018г., а средноаритметично изчислени заетостта за този период е 34.72%. При извършена проверка на място в счетоводството на търговеца и при извършена проверка в регистрите на НАП и НОИ е установено, че е налице неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост по – голямо от 50%, доколкото за 2016г. средноаритметично е имал 1.83 човека персонал, за 2017г. – 1.58 човека и за 2018 г. – 1.92 човека, което не отговаря на одобрения бизнес план. Съдът е установил, че вещото лице по назначената СИЕ е установило по – висока стойността на изпълнение за проверявания период, но същото не влияе на обстоятелството, че неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост е по – голям от 50 %. Съдът е приел, че доколкото процентът на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 34.72%, то размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ правилно е определен от органа съобразно т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ неразделна част от Правилата. Съдът е счел за неоснователен довода на търговеца, че административният орган не е съобразил представените по адм. дело №140/2021г. по описа на Административен съд – Ловеч граждански договори, тъй като същите не са били представени в хода на проверката на място, като видно от контролния лист, подписан лично от физическото лице – ЕТ, при проверката са представени единствено трудови договори от 2018 и 2019г., както и два договора от 2019г. Отделно съдът се е посочил, че в таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“ е заложено за всяка от десетте години от изпълнението на бизнес плана търговецът да назначи 1 бр. управленски персонал, 1бр. административен и 4 бр. производствен като са заложени предвидените месечни възнаграждения за същите, както и общите разходи за заплати и осигуровки. От приетата по делото СИЕ вещото лице е установило, че за 2016г., 2017г. и 2018г. няма различие между данните в счетоводството на фирмата и данните на НАП по отношение на брой заети и осигурени лица. Следователно, ползвателят на помощна не е изпълнил заложеното от самия него задължение в бизнес плана да осигури 6 човека постоянно зает персонал, т.е. задължението на бенефициера не е само в сключването на трудови, респективно граждански договори, а да се осигури постоянна заетост, в това число и надлежно осигуряване. На следващо място съдът е приел, че от представените граждански договори не може безпротиворечиво да се установи дали същите се покриват по смисъла на съдържание с предвидените в бизнес плана длъжности, от една страна, а от друга в бизнес плана бенифициерът е предвидил осигуряване на нови допълнителни работни места, като термина работно място е предвид в Кодексът на труда. Сключените с едноличния търговец граждански договори са сключени на основание чл. 258-262 от ЗЗД и чл. 280-292 от ЗЗД, чиито правен характер безспорно не се покрива със смисъла на разкриването и поддържането на работни места по смисъла на заложеното в бизнес плана. Административния съд е приел, че дори и да бъдат зачетени така представените граждански договори за доказване изпълнението на задължението за осигуряване на устойчива заетост, то не се променя фактът на неизпълнение на задължението за финансовите показатели, тъй като за всяко от двете нарушения органът е определил финансова корекция в размер на 100% от предоставената БФП. На следващо място съдът е счел, че в съответствие с чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на поделжащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. е определен и общият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, а именно 226 017.81 лева. Съдът е приел, за неоснователен довода, че към момента на стартиране на процедурата по ЗУСЕФСУ, всички претенции, произтичащи от ДБФП с оглед изтеклия срок на задълженията по него са били погасения. Установено е, че не е изтекла давността предвидена в регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ №2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. На последно място съдът е приел, че оспореното решение съответства и на целта на закона. При така установеното административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразено е с материалноправните разпоредби и с целта на закона и е изложил мотиви, с които е отхвърлил жалбата против решението за налагане на финансова корекция на ДФЗ като неоснователна, присъждайки разноски в тежест на жалбоподателя. Решение е правилно. Първоинстанционният съд, при правилно установена фактическа обстановка, е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни възражения са били и защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, насотящият съдебен състав споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри, както и заложени параметри за постигане на устойчива заетост представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, от което настоящият състав не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка – решения № 3655/5.04.2023 г. по адм. дело № 7192/2022 г., № 9637/31.10.2022 г. по адм. дело № 3921/2022 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не бяха надлежно опровергани, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗПЗП са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Тук е мястото да се поясни също, че съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата, и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин чрез тях се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и неизпълнението на заложения брой заети лица по постоянни трудови договори води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба № 30/2008 г. Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността, както и неизпълнение на заложените параметри на устойчива заетост представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения. Следователно заложените в бизнес плана финансови показатели и устойчива заетост са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Между страните няма спор, че кандидатът е изградил семеен хотел за селски туризъм, за което му е отпусната финансова помощ. Но както се посочи, съобразно правилото на чл. 16 от Наредба № 30/2008 г., кандидатите следва да представят бизнес-план по образец, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по мярка 311, посочени в чл. 2 от Наредбата. Със сключването на договора получателят на помощта се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Построяването на семеен хотел за селски туризъм не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В конкретната хипотеза е налице по несъмнен начин неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) - за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 5.83% от заложените приходи за посочените 3 финансови години, което изпълнение се потвърждава и от приетата допълнителна счетоводна експертиза, от същата е видно, че вещото лице е изчислил, че за периода средноаритметично изпълнение е в размер на 5.76%, което разминаване е минимално, но доказва наличието на правилност на установеното от административния орган. По отношение на установеното второ нарушение на показателя устойчива заетост, следва да се подчертае, че бенефициера в бизнес плана е заявил, че предвижда 6 човека постоянно зает персонал, от които управител, рецепционист, барман, 2 камериерки и охрана /общ работник/. От извършена справка на заетия персонал в регистрите на НАП и НОИ органа е установил, че годишно заети лица съответно за 2016 г. са били 1,83 бр., за 2017 г. е бил 1,58 бр., а за 2018 г. е бил 1,92 бр., така установеното се потвърждава и от приетата по делото експертиза от която е видно, че за 2016 – 1,83 бр., за 2017 г. – 1,58 бр. и за 2018г. – 2.83 или общо изчислени 2.08 бр. и тук се наблюдава разминаване, но същото е минимално, и доказва наличието на правилност на установеното от административния орган. По делото са представени доказателства, в това число граждански договори, с цел да се докаже изпълнение на заложения параметър, но настоящият състав приема, че с тези договори едноличния търговец не изпълнява нормативното и договорно задължение да запази или разкрие работни места при себе си като работодател, като в това му качество подпише трудови договори. Настоящият състав счита, ме административиня съд е обосновал верни правни изводи по отношение на представените граждански договори, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят,а на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Следователно с оглед установеното следва да обоснове извода, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата, и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от кандидата в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години, е одобрен проекта за подпомагане, както и разкриване и запазване на работни места. Непостигането на планираните финансови приходи и устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4.12 от договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ – изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението. Неоснователно е възражението, поддържано още пред първоинстанционния съд, за липсата на основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция, доколкото е изтекъл мониторинговия период. Мониторинговия период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки, респективно период за издаване на решения за налагане на финансови корекции. При това, единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане, но не и нарушения, допуснати от ползвателя след изтичането му. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г./, легално определение на понятието "период на мониторинг", като период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години. Въз основа на данните по делото е видно, че договорът за БФП е подписан на 13.10.2014 г., предвидения петгодишен срок изтича на 13.10.2019 г., констатираните от органа нарушения /неспазване на показателите за устойчива заетост, съответно - недостигане на приходните показатели от бизнес плана за три последователни финансови години/, са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, то според настоящия състав процесната финансова корекция е законосъобразно наложена. Несъстоятелно е възражението, че на база 1/3 от периода на бизнес плана не може да се приеме, че същия не е изпълнен. От една страна включените в одобрения бизнес план параметри в това число изпълнение на заложените приходи и устойчива заетост са предвидени поотделно за всяка година от неговото изпълнение, от друга - контролът по изпълнението на инвестицията е не само последващ, а и текущ. Освен това, следва да се подчертае, че приключването на мониторинговия период не преклудира правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договора за отпускане на БФП, осъществено в рамките на периода на мониторинг. С оглед изложеното, твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът в касационното производство има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 200 лева по осн. от чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,