Определение № 191 от 10.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 337/2024 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на постановено разпореждане № 968 от 05.04.2024г. по НЧД № 2049/2024г. по описа на Софийски градски съд, с което съдебното производство по делото е прекратено и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между Софийския градски съд и Бургаския окръжен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното: Съдебното производство е образувано в Бургаския окръжен съд по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода. От съдебния акт и придружаващото го удостоверение е видно, че българският гражданин А. Х., с адрес в България в гр. Бургас, е осъден от унгарски съд с присъда, влязла в законна сила на 12.11.2013г. на лишаване от свобода за срок от четири години, от които е изтърпял една година, единадесет месеца и двадесет и четири дни. Присъдата е изпратена за признаване и изпълнение на остатъка от наказанието на Република България. От актуалната справка за местоживеенето на А. Х. се установява, че постоянният и настоящият му адрес е същият, който фигурира в документите от издаващата държава, а именно – гр. Бургас, ул. "С. Т." № *. Бургаският окръжен съд не е успял да призове осъдения за съдебно заседание. От докладната записка на изпратения на 26.03.2024г. на адреса служител от охранителна полиция се установява, че лицето не е било установено, а по сведение на съседи, живее в Германия. Изискана е справка за задгранични пътувания, от която е видно, че последното регистрирано преминаване на границата е излизане от страната на 03.08.2023г. през ГКПП Аерогара-Варна. При горното, съдът е решил, че е налице хипотезата на чл.7, ал.2 от Закона, според който, когато лицето не живее в страната, компетентен да признае акта е Софийският градски съд и е прекратил производството пред себе си. Настоящият съдебен състав, прецени, че компетентен да разгледа делото действително е Софийски градски съд. Както правилно е изтъкнал съдията-докладчик, в българското законодателство отсъства легална дефиниция на понятието „местоживеене“, което налага тълкуване на разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМЛС. По-близката аналогия, обаче, не е с чл.93, ал.5 от Закона за гражданската регистрация, а с НПК, доколкото става въпрос за съдебно производство, водещо до сериозно ограничаване на правата на гражданите. Константната съдебна практика по чл.428 от НПК е, че под "местоживеене" следва да се разбира фактическата връзка на едно лице с дадено населено място, а не административната такава. В конкретния случай Бургаският окръжен съд е положил дължимите процесуални усилия и е изяснил, че А. Х. не пребивава фактически на адреса, на който е регистриран. Другият аргумент, с който е повдигната препирнята за подсъдност е, че принудителното изолиране на лицето за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ не променя неговото местоживеене. Констатацията, че А. Х. не е намерен на адреса в Бургас, защото търпи наказание в Унгария, не намира основание в приложените по делото документи. На стр.6, под т.2.4. от изпратеното удостоверение, е посочено, че в момента лицето не е задържано, което означава, че към 14.11.2023г. Х. не е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Към делото е приложен и протокол от изслушване в Института за изпълнение на наказанията в обект Палхалма, от който е видно, че осъденият се е задържал към 23.03.2023г., когато е участвал в процедура за прекъсване на изпълнението на лишаването от свобода. За нуждите на прекъсването е декларирал, че ще напусне Унгария, ще се завърне в България и няма да се връща на територията на издаващата държава преди наказанието му да бъде изпълнено окончателно. Справката за задграничните пътувания сочи, че действително се е завърнал в България през м.юли, но на следващия месец отново е напуснал страната. С оглед събраната по делото информация, може да се направи извод, че към настоящия момент осъденото лице не изтърпява наложеното му наказание в Република Унгария, и че местоживеенето му не е известно, което предопределя компетентността на Софийски градски съд. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение