Определение № 315 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 980/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 133 от 19.01.2015 г. по ч. гр. д. № 4894/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, с което са оставени без разглеждане подадените от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] частни жалби и производството по делото е прекратено. Със същото определение частните жалби са изпратени по компетентност на Софийски градски съд за разглеждането им по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил, че се обжалва изцяло разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 30.10.2014 г. на СГС по гр. д. № 7276/2014 г., а не само в частта му за присъдените разноски. Моли да бъде отменено определението, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът [фирма] изразява становище за недопустимост на частната жалба, като излага и доводи за нейната неоснователност. Ответникът [фирма], [населено място] не е изразил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 30.10.2014 г. по гр. д. № 7276/2014 г. СГС е разпоредил на основание чл. 406, ал. 1 вр. чл. 404, т. 1, пр. последно ГПК и чл. 51, ал. 1 във вр. с § 3 от ПЗР на ЗМТА, в полза на [фирма], [населено място] да се издаде изпълнителен лист солидарно срещу ответниците по молбата - [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за сумите, присъдени с арбитражно решение от 03.10.2014 г. по арб. д. № 74/2014 г. на АС при Б., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 51 331 лв. разноски в производството пред СГС. С обжалваното пред настоящия състав определение, Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане подадените от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] частни жалби и производството по делото е прекратено. Със същото определение частните жалби са изпратени по компетентност на Софийски градски съд за разглеждането им по реда на чл. 248 ГПК, тъй като с тях се се оспорва единствено определения размер на присъдените съдебни разноски. Определението е правилно. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че е обжалвал разпореждането за издаване на изпълнителен лист в цялост, а не само в частта за разноските, тъй като видно от петитума на частната му жалба – л. 17 от въззивното дело, същият иска отмяната му в частта за разноските или съответно възнаграждението да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност. Като е оставил без разглеждане частните жалби и е върнал делото на Софийски градски съд за произнасянето им по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение