Решение № 7867 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1808/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. К., чрез адв. Д. Попов, срещу Решение № 8707 от 29.12.2025 г., на Административен съд (АС) – Хасково по адм. дело № 1400/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. И. К. против Уведомително писмо, изх. № 07-264-6500/346#22 от 25.06.2025 г., издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“(ДФЗ) – гр. Хасково, в частта му, с което е било наложено намаление от 791.56 лв. по интервенция I.E.5 „Инвестиции в материални и нематериални активи“, Дейност а) Осигуряване на техническо оборудване, машини и съоръжения за добив и първична обработка на пчелни продукти, както и за обезпечаване на дейности, свързани с отглеждането и здравето на пчелните семейства“. Касационният жалбоподател – К. И. К., счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административният орган не е доказал публикуването на заповедта на министъра на земеделието и храните и на одобрения с нея списък с референтните цени, съгласно изискванията на Наредба № 8/20.06.2023 г., което представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Поддържа, че липсват доказателства за публикуването на референтните стойности, както и на акта, с който същите са определени, поради което кандидатите не са могли предварително да се запознаят с приложимите критерии. Намира, че с това са нарушени принципите на съразмерност, равенство, последователност и предвидимост по АПК. Позовава се на практика на Върховния административен съд, според която е недопустимо прилагането на референтни цени, които не са били публично известни към момента на кандидатстване. Според касатора непубликуването на референтните цени е препятствало възможността кандидатът да прецени размера на допустимото подпомагане и необходимия собствен финансов ресурс, като е оказало влияние върху съдържанието на административния акт. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Хасково, не изразява становище по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 21.02.2024 г. К. И. К., с УРН 705397, е подал заявление за подпомагане с УИН 29/210224/33456 по интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието за периода 2023 – 2027 г. в сектор „Пчеларство“. Със заявлението е кандидатствал за подпомагане по интервенция I.E.5 „Инвестиции в материални и нематериални активи“, дейност „Осигуряване на техническо оборудване, машини и съоръжения за добив и първична обработка на пчелни продукти, както и за обезпечаване на дейности, свързани с отглеждането и здравето на пчелните семейства“, като е заявил финансова помощ в размер на 3850 лв. за инвестиция на обща стойност 5752,42 лв., включваща изграждане на система за видеонаблюдение с независимо соларно захранване и придобиване на универсална моторна коса със задвижване от двигател с вътрешно горене с работен обем до 40 куб. см. Към заявлението са приложени оферти. От приложения по делото списък на кандидатите, класирани по интервенция I.E.5 от Стратегическия план за развитие на земеделието за периода 2023 – 2027 г. в сектор „Пчеларство“ за финансовата 2024 г., се установява, че заявлението на кандидата е оценено със 75 точки и е класирано на 53-то място. На 29.05.2024 г. директорът на Областна дирекция на ДФЗ– гр. Хасково е издал Уведомително писмо с изх. № 07-264-6500/346, с което на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. в сектора на пчеларството (Наредба № 8 от 20.06.2023 г./Наредбата) и Заповед № ОЗ-РД/1973/08.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са одобрени за финансиране разходи по интервенции I.E.3 и I.E.5 от Стратегическия план. Съгласно раздел I от уведомителното писмо, по интервенция I.E.5 е одобрен размер на инвестицията от 4369,20 лв. и размер на финансовата помощ от 3058,44 лв. В раздел II е постановен отказ за финансиране на заявлението в частта, надвишаваща одобрените разходи по раздел I. Уведомителното писмо е било оспорено по съдебен ред и с Решение № 4108/14.10.2024 г., постановено по адм. д. № 549/2024 г. по описа на АС– Хасково, е отменено в частта по раздел II, с която е отказано финансиране на заявлението над размера на одобрените разходи по т. I, като преписката е върната на директора на Областна дирекция на ДФЗ– Хасково за ново произнасяне. В изпълнение на съдебното решение на 30.01.2025 г. административният орган е издал Уведомително писмо с изх. № 07-264-6500/346#9, с което отново е определил одобрен размер на финансовата помощ от 3058,44 лв. Този административен акт също е бил предмет на съдебно оспорване, като с Решение № 5450/28.05.2025 г., постановено по адм. д. № 283/2025 г. по описа на АС– Хасково, е отменен, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. На 25.06.2025 г. директорът на Областна дирекция на ДФЗ – Хасково е издал процесното уведомително писмо по Заявлението с изх. № 07-264-6500/346#22/25.06.2025 г., с което отново е одобрил финансова помощ в размер на 3058,44 лв. за двата заявени актива. При така установеното съдът е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия. Счел е, че административният акт съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила Първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е материалноправно законосъобразно. Намерил е, че правилно е съобразен броят на пчелните семейства – 320, както и приложимата разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 20.06.2023 г., съгласно която при 150 и повече пчелни семейства финансовата помощ е до 3850 лв., а по силата на чл. 28, ал. 3 от същата наредба подпомагането възлиза на до 70 % от одобрените, а не от действително извършените разходи. Приел е още, че спорът се свежда до това дали непубликуването на конкретните референтни цени е нарушило принципите на административния процес и правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка е намерил, че референтните цени са определени законосъобразно въз основа на писмо на заместник-министъра на земеделието и храните и Докладната информация на „Сапи“ ЕООД, както и че в Наредба № 8/2023 г. и приложимите европейски регламенти не съществува задължение те да бъдат публикувани. Съдът е посочил, че задължително е единствено публикуването на списъка с активите, за които са определени референтни цени, като това изискване е изпълнено, а съответната заповед не е била оспорена. Изложил е съображения, че непосочването на самите референтни цени е обусловено от необходимостта да не се нарушава принципът на конкуренцията. По отношение на доводите, основани на съдебната практика, съдът е приел, че те са неотносими към настоящия случай, тъй като в процесното уведомително писмо конкретните референтни цени вече са посочени, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и същият е могъл да узнае основанието за извършеното намаление. Съдът е счел, че защитата срещу липсата на публикувани референтни цени е следвало да бъде реализирана чрез оспорване на заповедта, с която е публикуван списъкът на активите без посочване на конкретните референтни цени, а не чрез оспорване на уведомителното писмо, което съдържа необходимите данни за проверка на направените от административния орган изводи. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е постановил решението си, основавайки се на законовите разпоредби и относимите доказателства по делото, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните не съществува спор относно начина на формиране на одобрения размер на финансовата помощ. В тази връзка съдът е изложил, че при съобразяване на референтните цени, посочени в Докладна информация – Приложение № 1 от проведено пазарно проучване за определяне на референтни цени за видове активи в областта на пчеларството, за целите на подготовката на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. (л. 49–54 от приобщеното адм. д. № 283/2025 г. по описа на АС– Хасково), за моторна коса с ДВГ с мощност до 40 куб. см. и без ограничение в работния обем на двигателя – 613 лв. (позиция 15), и за „Система за охрана и видеонаблюдение (комплект: соларен панел, контролер, батерия, рутер, NVR при необходимост, харддиск, ако се ползва NVR, до 4 броя камери)“ – 3028 лв., като цените са без ДДС и към тях е начислен 20 % данък, се достига до одобрени разходи в размер съответно на 735,60 лв. и 3633,60 лв. Общият размер на одобрените разходи за инвестицията възлиза на 4369,20 лв., а 70 % от тази сума са 3058,44 лв., колкото е и одобреният размер на финансовата помощ за двата актива. Правилно първоинстанционният съд е приел още, че жалбоподателят не оспорва тези факти, доколкото с последващите уведомителни писма са били отстранени неяснотите относно начина на формиране на одобрения размер на финансовата помощ. Настоящият касационен състав изцяло споделя този извод. В случая правилно е прието от съда, че спорът по делото се свежда до въпроса спазени ли са принципите на административния процес и дали са охранени правата на жалбоподателя, след като същият не е бил наясно с определените референтни цени. Настоящият касационен състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Административният орган е приел, че заявената финансова помощ за активите „моторна коса“ и „система за охрана и видеонаблюдение“ следва да бъде намалена поради приложението на правилата на Наредба № 8 от 20.06.2023 г.. В мотивите си органът е посочил, че кандидатът е подал заявление през първия прием за 2024 г., проведен въз основа на Заповед № 03-РД/437 от 30.01.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Към момента на приема е бил в сила списъкът на допустимите разходи и активи, одобрен със Заповед № РД 09-59/23.01.2024 г. на министъра на земеделието и храните. Според административния орган заявената инвестиция попада в обхвата на чл. 4, т. 5 от Наредба № 8/2023 г., поради което размерът на финансовата помощ не се определя въз основа на действително заплатената цена на активите, а въз основа на предварително определени референтни цени. Органът се е позовал на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, съгласно които финансовата помощ се изчислява по референтни цени, утвърдени от министъра на земеделието и храните след проведено пазарно проучване. В тази връзка в административния акт е посочено, че референтните цени са определени въз основа на пазарно проучване, извършено през 2023 г. от „Сапи“ ЕООД, като за първия прием през 2024 г. не е било извършено ново проучване, а са използвани вече определените стойности. Въз основа на това административният орган е приел, че за актив „моторна коса с ДВГ“ референтната цена възлиза на 613 лв. без ДДС, съответно 735,60 лв. с ДДС, а за актив „система за охрана и видеонаблюдение“ – 3028 лв. без ДДС, съответно 3633,60 лв. с ДДС. Органът е изложил съображения, че съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 8/2023 г. Държавен фонд „Земеделие“ извършва съпоставка между заявената от кандидата стойност и съответната референтна цена, като за финансиране се одобрява по-ниската от двете стойности. Според изложеното това правило не предоставя възможност на фонда да одобрява разходи, които надвишават определените референтни цени. По отношение на актив „моторна коса“ е установено, че кандидатът е заявил разход в размер на 1269 лв. с ДДС. Тъй като тази стойност надвишава определената референтна цена от 735,60 лв., административният орган е приел, че за подпомагане може да бъде призната единствено референтната стойност, а разликата в размер на 533,40 лв. не подлежи на финансиране. Аналогични мотиви са изложени и за актива „система за охрана и видеонаблюдение“. За него е заявен разход в размер на 4483,42 лв. с ДДС, който надвишава референтната цена от 3633,60 лв. Поради това органът е приел, че допустимият за подпомагане разход следва да бъде ограничен до размера на референтната цена, като разликата от 849,82 лв. остава извън обхвата на финансовото подпомагане. След определяне на допустимите разходи административният орган е съобразил и правилата на чл. 28 от Наредба № 8/2023 г. Отчетено е, че кандидатът отглежда 320 пчелни семейства, поради което попада в категорията на стопанствата с над 150 пчелни семейства. Органът е приел, че общият размер на одобрените разходи след прилагане на референтните цени възлиза на 4369,20 лв. с ДДС, представляващи сбор от признатите стойности за двата актива. Върху тази сума е приложен интензитетът на подпомагане от 70 %, предвиден в чл. 28, ал. 3 от Наредбата, поради което е определена финансова помощ в размер на 3058,44 лв. В обобщение административният орган е приел, че намалението на заявената финансова помощ не произтича от недопустимост на активите или от непризнаване на извършените разходи като такива, а от задължението да приложи нормативно определените референтни цени и да одобри за финансиране по-ниската стойност между заявения разход и съответната референтна цена за всеки отделен актив. В случая за конкретното производство намират приложение правилата за подбор на проектни предложения, уредени в глава Трета от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ), както и тези на Наредба № 8/2023 г. В чл. 9, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че финансовата помощ по интервенциите по чл. 4, т. 2, 3, т. 4, буква "а", т. 5 и 7 се изплаща на база референтни цени по видове разходи/активи съгласно приложение № 1. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от приложимата Наредба, Министърът на земеделието и храните със заповед одобрява списък с разходите/активите, за които са определени референтни цени, който се публикува на интернет страница на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Със Заповед № РД09-59/23.01.2024 г. е одобрен списъкът с разходите/активите по интервенциите по чл. 4, т. 2, 3, 5 и т. 7 от Наредбата, за които са определени референтни цени за финансовата 2024 г. с приложение към нея, но от данните по делото не се доказва, че одобрените референтни цени са били публикувани на интернет страница на ДФ "Земеделие" не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Смисълът на разпоредбата на чл.9 от Наредбата е да се осигури публичност и прозрачност на процеса на финансиране, като в тази връзка не е достатъчно само оповестяване на списък с активи/разходи, за които са определени референтни цени. От съществено значение е именно до знанието на кандидата да достигнат конкретните референтни цени, за да може да представи съответстващ с тези цени проект, алтернативно да носи риска част от разходите да бъдат неодобрени(в същия смисъл виж Решение 3795 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 3063/2017 г. на Четвърто отделение на ВАС) В случая настоящият касационен състав намира, че извършеното намаление е при допуснати нарушения на предвидената нормативна уредба, тъй като безспорно е доказано, че одобрените референтни цени на оповестените активи и разходи, не са публикувани на интернет страница на ДФ "Земеделие" не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане и следователно не са били известни на кандидатите. Липсата на публично оповестени референтни цени е лишило кандидата от възможността да прецени размера на допустимите разходи, очакваната безвъзмездна финансова помощ и необходимия собствен финансов ресурс за изпълнение на проекта. Ако задължението за публикуване на референтните цени беше изпълнено, касаторът би могъл да съобрази проектното си предложение с тях и да избегне постановения отказ. Допуснатото нарушение е от естество да обоснове отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. В случая изискването конкретните референтни цени на оповестените активи и разходи, да бъдат публикувани произтича от разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 6 ЗУСЕФСУ, въвеждащи изискване за публикуване на всички утвърдени насоки и документи, определящи условията за кандидатстване и за изпълнение на одобрените проекти. По тези съображения следва да се приеме, че е допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила. Липсата на обявени към датата на публикуване на обявата за прием на заявления конкретни референтни цени на Интернет страницата на ДФ "Земеделие", безспорно представлява съществено административнопроцесуално нарушение, предвид изискването за публичност на критериите, вътрешни правила и установената практика при упражняване оперативната самостоятелност на органа по прилагане на закона и постигане на целите му. Предвид така установеното настоящият касационен състав счита, че в случая е допуснато нарушение чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 6 ЗУСЕФСУ, въвеждащи изискване за публикуване на всички утвърдени насоки и документи, определящи условията за кандидатстване и за изпълнение на одобрените проекти, като същите следва да бъдат обявени предварително в изпълнение на принципа за достъпност, публичност и прозрачност, както и за последователност и предвидимост при провеждане всяко административно производство, съобразно разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 АПК. Предвид изложеното, неправилно административният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с административнопроцесуалните правила, поради което постановеният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени оспореното уведомително писмо. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски за две съдебни инстанции се явява основателно, Държавен фонд „Земеделие“- юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, следва да бъде осъдено да заплати разноски на К. И. К. за две съдебни инстанции в общ размер на 859 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 1680 лв., от които 1600 лв. за адвокатско възнаграждение общо за две съдебни инстанции определено при условията на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА в размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (800 лв. за една съдебна инстанция), заплатена държавна такса за първоинстанционното съдебно производство в размер на 10 лв. и за заплатена държавна такса в размер на 70 лв. (35.79 евро) за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение