Решение № 548 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2010 г.

Решение № 548 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на Л. Н. И. и А. Р. Р., и двете от, срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 19.III.2010 г. по в. гр. д. № 2488/2009 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1167 от 12.IХ.2011 г. по процесуалноправния въпрос за непроизнасянето на съда за значението на присъдата относно съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ, респективно относно имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. Ответникът по касационната жалба [фирма] в отговора си по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК е заел становище за нейната неоснователност. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 19.VI.2009 г. по гр. д № 3071/2005 г. в отхвърлителната му част по претенцията на А. Р. за разликата над 5000 лв. до 7500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.ХI.2005 г., и вместо него е постановил друго, с което е осъдил на основание чл. 200 от КТ е. т. Д. М. Д., действащ под фирма "Г. Б. - Д. Д.", да заплати на А. Р. още 2500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й Р. П. И. в резултат на трудова злополука на 13.ХI.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 08.ХI.2005 г. до окончателното им изплащане. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в останалите му обжалвани части за присъдените на Л. Н. И. 7500 лв. и на А. Р. 5000 лв. обезщетения за неимуществени вреди от трудовата злополука, ведно със законната лихва от посочената дата, и в отхвърлителната му част за разликите до пълните предявени размери от по 50000 лв. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че при извършване на работа в интерес на работодателя си - ответника по настоящото дело - на 13.ХI.2003 г. при прокарване на временно ел. захранване на обект в наследодателят на ищците паднал от топола, вследствие на което починал, което обуславя правото им на обезщетение за неимуществени вреди. Посочено е, че с решение по ВНОХД № 1046/2008 г. на САС Т. Л. Л. е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е наложена глоба 1000 лв. за престъпление по чл. 123, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК за това, че като технически ръководител на обект на ответника поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил норма от Правилника по безопасност на труда при СМР, като не осигурил необходимите предпазни средства на наследодателя на ищците, когото пряко ръководи, и допуснал изпълнение на задача от лице без необходимата квалификация, причинявайки смъртта му по непредпазливост. Съдът е счел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия - проведен му е бил инструктаж за безопасни условия на труд, той е бил длъжен да спазва правилата за безопасност на труда, което не е сторил, като предприел изпълнение на възложената му работа, отклонявайки предложението да ползва стълба и колан, за да се обезопаси, покатерил се на ограда, от нея преминал на дървото и паднал. Грубата небрежност се обосновава с факта, че падането от дървото е пряка последица от неизпълнението на трудовите му задължения, а не на неосигурени от работодателя безопасни условия на труд. При определяне размера на обезщетенията са взети предвид сериозните морални страдания на съпругата и дъщерята от загубата на близкия им човек, който бил тяхна морална и материална опора, нелепата му смърт, при което е прието, че обезщетение в размер на по 30000 лв. съответства на обществения критерий за справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на работодателя следва да бъде редуцирана с приноса на пострадалия, който възлиза на 3/4. Въззивният съд не е подложил на преценка въпросът за значението на присъдата по посоченото наказателно дело относно съпричиняването от пострадалия и относно отговорността на работодателя. Това е в противоречие с разрешението на процесуалноправния въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, дадено от състави на ВКС по реда на чл. 290 и следв. ГПК, в решения № 331/19.V.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. IV ГО; № 65/16.VII.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. IV ГО; № 670/15.ХI. 2010 г. по гр. д. № 695/2009 г. IV ГО; № 124/28.4.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. IV ГО и други. Според тях съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните. Това разрешение се споделя изцяло и от настоящия състав на ВКС на РБ. Касационната жалба е частично основателна. Несъмнено и безспорно установено е по делото, че наследодателят на ищците Р. П. И. е починал на 13.ХI.2003 г. вследствие на черепно-мозъчна травма, причинена при трудова злополука на същата дата по време на изпълнение на служебните му задължения като общ работник при ответника, което обуславя отговорността на последния по чл. 200 КТ за репариране на причинените по този начин на ищците неимуществени вреди. Законосъобразно въззивният съд е приел, вземайки предвид сериозните морални страдания на съпругата и дъщерята от внезапната загуба на близкия им човек, който бил тяхна морална и материална опора, и нелепата му смърт, че обезщетение в размер на по 30000 лв. е в съответствие с обществения критерий за справедливост, предвиден в чл. 52 ЗЗД. Законосъобразен и в съответствие с данните по делото е и изводът за наличие на проявена от пострадалия груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, с което е допринесъл за трудовата злополука. Небрежността като понятие в гражданското право представлява поведение, свързано с неполагането на дължима грижа. Работникът проявява груба небрежност в случай, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Несъмнено установено е в тази връзка от показанията на прекия свидетел на злополуката Д., които не се опровергават от други доказателства /свидетелят е без родство и дела със страните/, че Р. И. отказал да използва стълба и да се върже с предпазен колан при изпълнение на поставената му от техническия ръководител задача, заявявайки, че "така ще се качи" на високата 2м ламаринена /т. е. много тясна/ ограда, и че "това е дребна работа", че стъпил върху оградата и паднал от нея, както и че бил без каска на главата. По този начин пострадалият е нарушил правилата за безопасност на труда, задължение за което му е вменено с разпоредбата на чл. 126, т. 6 КТ, неполагайки с това грижа, каквато и най-небрежният в такъв случай би положил. При преценката за степента на съпричиняване, обаче, въззивният съд е следвало да вземе предвид и влязлата в сила присъда по НОХД № 1278/2006 г. на СГС, с която техническият ръководител на обекта на ответника Т. Л., възложил на пострадалия задачата, при изпълнение на която е станала злополуката, е признат за виновен за това, че на 13.ХI.2003 г. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е нарушил чл. 44, т. 3 от Правилника по безопасност на труда при строително-монтажни работи, като не осигурил необходимите лични предпазни средства на Р. И., който пряко е ръководел, и по непредпазливост причинил смъртта на работника. По силата на чл. 222 ГПК (отм.) присъдата е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от това деяние, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Несъмнено установено е с присъдата, че служител на ответника не е изпълнил задължението си да осигури лични предпазни средства на И. при изпълнение на възложената му работа /в какъвто смисъл е едно от твърдяните в исковата молба обстоятелства, обосноваващи предявените претенции/, което е от значение за степента на съпричиняването на увреждането, а оттам и на отговорността на работодателя. Като не е взел предвид задължителния характер на присъдата в посочените части, въззивният съд е нарушил процесуалния и материалния закони. Следва да се посочи в тази връзка, че тъй като съпричиняването от пострадалия е извън елементите на престъпния състав, това обстоятелство може да бъде установявано в настоящия процес при определяне отговорността на работодателя. Неоснователни са останалите оплаквания на касаторите. Не се потвърждава от данните по делото твърдението им, че свид. Д. е в родствени връзки с ответника и че е в служебна зависимост от него /свидетелят е работел във фирма "Аспекти"/. Освен това показанията на свидетеля не са в противоречие, а са в съответствие с представените по делото писмени доказателства - присъда по НОХД № 1278/2006 г. /изменена с решение на САС от 03.ХII.2008 г. по ВНОХД № 1046/2008 г. само относно наказанието с освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и налагането на административно наказание "глоба", в мотивите на което е прието за установено, че Л. разпоредил на пострадалия да повдигне кабел, като заявил това да стане след като изчака донасянето на стълба и други предпазни средства, но не проявил необходимото внимание да проконтролира изпълнението/ и заключение на НОИ - протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката, те не се опровергават и от приетите по делото три съдебно-технически експертизи, в т. ч. последната от 16.VI.2008 г., изготвена въз основа на доказателствата по делото. Неоснователно е и оплакването, че не била налице груба небрежност, тъй като липсвало субективно отношение на пострадалия - да е знаел, че с действията си би допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал да го предотврати. Както вече бе посочено, "грубата небрежност" по смисъла на чл. 201 КТ се изразява в неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил. Съобразявайки посочените обстоятелства, касационният съд намира, че съпричиняването на пострадалия е в размер на 1/3, с който следва да се редуцират размерите на обезщетенията на ищците, т. е. на тях следва да им бъдат присъдени по 20000 лв. При това положение и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено в отхвърлителните му части за разликите над по 7500 лв. до по 20000 лв. и спорът бъде разрешен по същество /тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, респективно връщането на делото на въззивния съд/ с присъждане на по още 12500 лв. обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.ХI.2005 г. до окончателното им изплащане. В останалата му обжалвана отхвърлителна част /за разликите над по 20000 лв. до по 50000 лв./ въззивното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касаторите следва да бъдат присъдени и 346.80 лв. разноски съобразно уважените части от претенциите. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,