Определение № 52 от 04.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 235/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано по частна жалба вх. № 261118/14.10.2020г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 260024/25.09.2020 г. по в. ч.гр. д. № 378/2020 г. на Апелативен съд Варна, с което е оставена без разглеждане подадена от КПКОНПИ частна жалба против определение №637/03.08.2020г. по гр.д.№918/2019г. на Окръжен съд [населено място], с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело № C-319/2019, образувано по отправено до него преюдициално запитване по гр. д № 704/2017 г. по описа на Софийски градски съд, и е прекратено производството по тази жалба. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението. Излагат се доводи за допустимост на инстанционния контрол на определението за спиране на производството, както и за това, че произнасянето на СЕС не е от значение за правилното решаване на делото по образувания от КПКОНПИ иск за отнемане в полза на държавата за незаконно придобитото имущество. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по жалбата и уважаването й чрез отмяна на определението на първостепенния съд за спиране на производството. Ответниците Ю. В. Х., Е. В. Х. и М. М. Х. не вземат становище по жалбата. За да постанови обжалваното определение въззивният съд, след като е съобразил, че с атакуваното пред него определение спирането на производството е постановено на основание чл.631, ал.1 ГПК - поради вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, имащи значение за висящото пред първостепенния съд производство, е приел, че макар и преграждащо развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, оспорваното определение е изключено от инстанционен контрол с изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Така постановеното определение е правилно и не страда от пороците, визирани в жалбата. Невъзможността за инстанционен контрол на определението за спиране на производството при условията на чл.631 ГПК е изрично регламентирана в изр.2 на чл.631, ал.1 ГПК, без разграничаване на хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото в.гр.дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, предпоставките за спиране на делото по чл. 631 във вр. с чл. 628 ГПК са налице и в случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава членка, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда отправил запитването /чл. 633 ГПК/ - определение № 452/24.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3759/2019 г., III г. о.; определение № 42/21.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2020 г., III г. о. и определение № 138/21.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 631/2019 г., IV г. о. Предвид гореизложеното се налага извода, че подадената частна жалба правилно е оставена без разглеждане, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, според чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение