Определение № 1555 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Р. И. против определение № 1305/18.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 1070/2021 г. от 13-ти състав на САС. Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съдът е приел, че молителят не следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева, тъй като финансовото му и имотно състояние позволяват заплащането на посоченото държавна такса, без това да го доведе до материални затруднения. Видно от данните по делото, при деклариран доход на семейството на молителя /тричленно/ в размер на 42540 лева, притежанието на лек автомобил м.“Мерцедес“, както и трудоспособната възраст на молителя, правилен е изводът на въззивния съд, че не са налице предпоставките за освобождаване на молителя от държавна такса в размер на 15 лева, предвидени в разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК. Заплащането на тази такса не би поставило молителя или членовете на неговото семейство в затруднено материално затруднение, още по-малко може да се приеме, че молителят не разполага със средства за нейното заплащане. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, като обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС