Определение № 1013 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 795/2024 г.
ВАСВторо отделение30.01.2024 г.докладчик Бранимира Митушева
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 2867 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2634/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на адв. К. Райчев от гр. Пловдив, против определение № 2867 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2634/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу скица с виза за проучване и проектиране, издадена на 25.10.2022 г. от главния архитект на Община „Родопи“ – Пловдив, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в противоречие със закона. Твърди се, че частният жалбоподател е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като безспорно с оспорената виза за проучване и проектиране се променя предназначението на имот с идентификатор 31036.12.76 по действащия подробен устройствен план /ПУП/ от „за обществено-обслужваща дейност“ в „за производствена дейност“. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главен архитект на Община „Родопи“ - Пловдив, в приложен по делото писмен отговор, чрез адв. Недева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: За да постанови оспореното определение Административен съд – Пловдив е приел, че жалбоподателят не е от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, тъй с процесната виза не се променя предвиденото с ПУП застрояване в поземлен имот с идентификатор 31036.12.76 и същата е такава по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. Според съда дори и да се приеме, че оспорената виза представлява индивидуален акт по смисъла на чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, то жалбоподателят, в качеството си на собственик на съседен имот с идентификатор 31036.12.75, отново не се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Така постановеното определение е неправилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е виза за проучване и проектиране, издадена на 25.10.2022 г. от главния архитект на Община „Родопи“ - Пловдив, на обект „Работилница за металообработка“ в УПИ 012049 – II с отреждане „за търговска дейност и ТП –магазин“, м. „Мерите – 2“, съставляващ имот с идентификатор 31036.12.76 по кадастралната карта на [населено място], Община „Родопи“, издадена на основание чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 ЗУТ. В конкретния случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, процесната визата в графичната си част действително е именно извадка от действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед № 364/06.04.2009 г. на кмета на Община „Родопи“ - Пловдив, с който се предвижда промяна на предназначението на имоти, представляващи земеделска земя и образуването на няколко УПИ-та, между които и процесното УПИ 012049 – II с отреждане „за търговска дейност и ТП –магазин“, като се определя устройствена зона „Жм“ и начин на застрояване на сгради с височина до 10.00 м., свободно разположени в зона по ограничителна линия на застрояване. Видно обаче от текстовата част на оспорената виза за проучване и проектиране, със същата се предвижда изграждането на работилница за металообработка, т. е. променя се предназначението на имота от такова „за търговска дейност“ в такова „за производствена дейност“, като в тази връзка следва да се има предвид, че предназначението е характеристика и предвиждане по плана на имота /УПИ/. Следователно, частният жалбоподател, в качеството си на собственик на съседен на процесния имот, има правен интерес от оспорване на издадената виза за проучване и проектиране на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тъй като същата касае промяна предназначението на урегулиран поземлен имот. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
11- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 229 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ
- чл. 131, ал. 2 ЗУТ
- чл. 134, ал. 6 ЗУТ
- чл. 140, ал. 2 ЗУТ
- чл. 36 ЗУТ
- чл. 131, ал. 2
- чл. 140, ал. 3
- чл. 236