Определение № 4512 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от д-р М. Михайлов - главен инспектор, отдел „Здравеопазване на животните“ при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр.Шумен чрез процесуален представител – юрк. Г. Иванов против протоколно определение от 25.01.2024 г., постановено по адм.д. № 4423/2023 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът – С. Витлиемова в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спира производството по адм.д. № 4423/2023 г., образувано по касационна жалба на С. Витлиемова срещу решение по адм.д. № 45/2023 г. на Административен съд гр.Шумен, с което е отхвърлено оспорването против Предписание № 2/23.01.2023 г. на главен инспектор ОДБХ – гр.Шумен до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 5944/2023г. по описа на ВАС – пето отделение. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд приема, че служебно му е известно обстоятелството за наличие на друг висящ съдебен спор, относно законосъобразността на заповед № РД-12-66/23.01.2023 г. на директора на ОДБХ – гр.Шумен, с която е заличена регистрацията на животновъден обект, кравеферма, собственост на С. Витлиемова, въз основа на която е издадено и обжалваното Предписание № 2/23.01.2023 г. на главен инспектор при ОДБХ – гр.Шумен за преустановяване отглеждането на селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 от ЗВД животновъден обект. Приема, че е налице обективна връзка и обусловеност между двете производства като решението по адм.д. № 5944/2023 г. има преюдициално значение за производството по адм.д. № 4423/2023 г. и двете по описа на Върховен административен съд, поради което приема, че са налице предпоставките на чл. 229, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за спиране на производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложима в административното производство на основание чл. 144 АПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. Цитираната норма изисква да има наличие на преюдициална връзка между две дела. Обосновано тричленният състав на Върховния административен съд приема, че въпросът относно оспорването на заповед № РД-12-66/23.01.2023 г. на директора на ОДБХ – гр.Шумен, издадена на основание чл. 138, ал.1, т.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВмД), с която се заличава регистрацията на животновъден обект – кравеферма в [населено място], община Хитрино, собственост на С. Витлиемова и се обезсилва удостоверение за регистрация на животновъден обект № 17/30.03.2018 г., поради допуснати системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания има значение за правилното решаване на спора по адм.д. № 4423/2023 г., касаещ издаденото предписание за преустановяване отглеждането на селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 от ЗВД животновъден обект. Изводът на съда за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е съобразен със закона като са изпълнени посочените предпоставки, налице са данни за висящ пред същия съд спор с преюдициално значение. Ето защо като е достигнал до тези правни изводи, Върховният административен съд, тричленен състав е постановил правилно протоколно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и същото следва да се бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,