Решение № 12476 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2014 г.

Решение № 12476 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" Бургас против Решение № 1138/27.06.2014 г., постановено по адм. д. № 2670/2013 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменен Ревизионен акт № 201001753/18.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-274/8.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Стоянка Петрова Павлова, чрез процесуалния си представител адв. Стефанов оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Ревизионен акт № 201001753/18.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-274/8.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на Стоянка Петрова Павлова, са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 572.13 лв. главница и 346.45 лв. лихви. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че органа по приходите неправилно е приел че към 28.12.2008 г. е налице превишение на разходите над приходите. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че неправилно приходните органи са преминали към определяне на данъчната основа за облагане с прекия данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК вр. чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК и неправилно е определен допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. Според ревизионния акт и изготвения паричен баланс на паричния поток на лицето за годината, е установено в годишен аспект превишение на разходите над приходите. Съдът е приел, че не са били налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което е отменил РА. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Настоящият състав намира за правилен извода на съда за неправилно определено от органа по приходите начално салдо за 2008 г. В изпълнение указанията на ВАС, дадени с решение № 14446/5.11.2013 г., съдът е допуснал ССчЕ, която е съставила парични потоци по години за периода 2002 г. - 2007 г. Експерта е взел предвид внесените в депозитната сметка на РЛ през 2002 г. средства, извършените разходи за покупка на недвижим имот през 2005 г. в гр. Несебър, разход за покупка на имот от община Сливен през 2006 г., както и движението на сумите по спестовната книжка на съпруга на РЛ Николай Петков. При извършените изчисления за установяване на начално салдо към 2003 г. и 2008 г. са взети предвид и доходите на съпруга на РЛ, тъй като паричния поток на РЛ, съставен от ревизиращия орган е изготвен като са взети предвид и доходите на съпруга на РЛ. Въз основа на изложеното по отношение на този правнорелевантен факт - началното салдо към 1.01.2008 г., съдът правилно е кредитирал заключение на ССчЕ /допусната при новото разглеждане на делото/, с която вещото лице приема за такова към 1.01.2008 г. за домакинството на РЛ сумата 172 299.13 лв., като постигната след анализ на приходите и разходите на двамата съпрузи, при отчитане на всички данни, налични по ревизионната преписка, както и статистическите данни от НСИ - всички те за периода 2002 г. - 2008 г., с цитирани в заключението доказателства, които експертът е ползвал. Първоинстанционният съд изцяло е възприел заключението, според което при изготвените от експерта съвместни годишни баланси за всяка от ревизираните години по отделно, е достигнат извод, че двамата съпрузи са разполагали с парични средства, превишаващи извършените от тях разходи. Съдът преценява, че в тази му част заключението е доказателствено обосновано с наличните по преписката и цитирани от експерта доказателства. По отношение на заключението следва да бъде посочено още, че в него правилно е включена сумата от 12 000 лв., получена като заем от ревизираното лице с договор за заем от 28.12.2008 г., както и предоставен от "ОББ" АД кредитен лимит в размер на 3000 лева, усвоен от РЛ съответно на 24.12.2008 г. - 2000 лв. и на 29.12.2008 г. - 1000 лв., които съдът намира за реално заплатени и получени от него. Според неоспорения от страните договор за заем и усвоен кредитен лимит правилно съдът е включил предоставените заемни средства и кредитен лимит при определянето на касовата наличност за 2008 г. При това положение правилно е прието, че органите по приходите са нямали основание да ги изключат от разполагаемите парични средства. Органът по приходите е посочил като основание да не включи в касовата наличност за 2008 г. посочените заемни средства, че тези приходи са получени след датите на които са направени разходи от РЛ. От една страна това противоречи на принципа за формиране на годишната данъчна основа и на годишния характер на данъка. Превишението на разходите спрямо приходите следва да се изчислява не към всеки отделен момент, в който е извършен съответния разход, а на "годишна база". Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не може да променя данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение и на процесуалния, и на материалния закон. Затова и правилно първоинстанционният съд е изразил резерви и несъгласие със съставения паричен поток за ревизираните 2008 г. е дал вяра на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Поради изложеното съдът намира за неправилно и като извършено в нарушение на специалния материален закон извършеното от органите по приходите формиране на баланса на разполагаемите парични средства на РЛ (и на съпругата й) чрез разделяне данъчната година на части. За да е облагаемо с данък върху доходите превишението на разходите над приходите следва да бъде установено в годишен план, а именно като се установи всичко колко са разполагаемите парични средства за периода, колко са изразходваните парични средства за периода и само ако в годишен план има превишение на разходите над приходите, това превишение може да се приеме за основа за облагане. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение