Решение № 14505 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9268/2014 г.

Решение № 14505 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9268/2014 г., VІІІ о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Петър Топалов", подадена чрез адв. Румен Русев, против решение № 1264 от 19.05.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3961 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата против ревизионен акт № 241202949 от 24.08.2012 г. издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 1454/20.11.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" (понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/). Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Касаторът претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от юрк. Бонева, в която са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - е частично основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на ЕТ "Петър Топалов" против ревизионен акт № 241202949 от 24.08.2012 г. издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 1454/20.11.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив /сега "ОДОП"). С РА на едноличния търговец са установени задължения, както следва: - Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. 8 740.80 лв. - Лихви 6 840.64 лв. - Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. 6 927.00 лв. Лихви 4 429.07 лв. - Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. 24 439.92 лв. - Лихви 12 303.77 лв. ; Окончателен годишен /патентен/ данък по чл. 31, ал.1, т.7, б. "щ" от ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. 14 000.00лв. и лихви 10 712.61 лв.; Окончателен годишен /патентен/ данък по чл. 39, ал. 1 от ЗДДФЛ данък за 2007г. 14 127.00лв. лихви 8 911.05 лв. Вноски за здравно осигуряване за 2008 г. 0.20лв. - Лихви 0.07 лв. С Решение № 1454/20.11.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив задълженията за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. е изменен като е определен размер - 5425,82 лв. и лихви - 3524,35 лева. За да отхвърли жалба на ЕТ първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Установил е, че след извършен анализ на относимите обстоятелства по ал. 2 на чл. 122 на ДОПК, съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи /средства/ и съобразяване на разпоредбата на чл. 19, ал.3 от СК, ревизиращият екип е определил превишение на разходите над приходите за лицето, по години, както следва: за 2005 г. с 36 210.47 лв.; за 2006 г. с 28 948 лв. и за 2007 г. с 99 971.73 лева. Съдът е приел, че както в хода на административното производство, така и при съдебното обжалване ЕТ не е представил изисканите счетоводни документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Безспорно установен е фактът и за наличие на данни за укрити приходи или доходи /чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК/, предвид установената недекларирана продажба на недвижим имот. Недоказан от Топалов е останал и произходът на средствата, с които са финансирани извършените от него разходи. Не е декларирана и извършваната патентна дейност "заложна къща". Приел е за доказано наличието на посочените в РА обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т . 7 от ДОПК. Относно началното салдо към 01.01.2005 г. - съдът е приел за законосъобразен отказа на приходната администрация да зачетат като приход към 01.01.2005 г. получени суми от дарение от починалата племенница на РЛ в размер на 260 000 лв. /левова равностойност на 143 000 долара/ и спестявания за периода 1959 г. до 2005 г. - 250 000 лева. По отношение на твърдяното дарение, съдът е приел, че липсват доказателства за предоставяне на сумата в размер на 143 000 долара - разписки, банкови или други документи, в т.ч. и за деклариране на полученото дарение, данни за момента на извършването, както и данни дали същото е останало в непроменен размер към началния ревизиран период, включително и с оглед твърдението, че се касае за дарение във валута-доказателства за преобразуването му в национална валута. Не е доказано и наличието на сумата в размер на 250 000 лв. към началния ревизиран период, за които се твърди, че са спестени от жалбоподателя, тъй като лицето не доказва притежаването на банкови сметки или документи, от които по несъмнен начин да се направи извод за наличие на тези средства. В хода на ревизията е установено, че Маргарита Славова Топалова за периода 1997 г.- 2004 г. по трудови правоотношения е получавала месечно доходи под 100 лева. Като самоосигуряващо се лице за периода 2000 г. - 2004 г. същата е декларирала годишни данъчни основи, като следва: за 2000 г.- 1043.79 лв.; за 2001 г.- 1099.80 лв.; 2002 г.- 824.85 лв. и за 2004 г. - 824.85 лева. За периода, предхождащ ревизията ЗЛ е закупило недвижими имоти /посочени в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и описани в РА/. Както П.Топалов, така и съпругата му са предоставяли заеми на физически лица, в периода предхождащ ревизията, за което са ангажирани парични средства. Като се имат предвид и разходите за издръжка на семейството за периода преди ревизията, размерът на получените доходи от семейството, както и липсата на спестени средства по банкови сметки, депозити и др., според съда не дава основание да се смята, че е възможно да бъде спестена посочената сума от 250 000 лева. Отделно от посоченото, че за същия период П. Топалов е декларирал доходи като ЕТ с патентна дейност. Формираната счетоводна печалба от дейността на ЕТ според съда не следва да намери отражение като източник на доход в паричния поток на физическото лице, тъй като печалбата не представлява реален паричен доход получен от лицето, ако няма изплащани суми на собственика от касата на фирмата. Както в хода на ревизионното производство, така и при съдебното обжалване не са представени документи, с които да се доказва направено плащане към физическото лице за реализираните доходи от дейността му като ЕТ. Действително в съдебно заседание са представени разходни касови ордери, които обаче съдът не е кредитирал поради факта, че, от една страна, касаят период от време, отдалечен времеви от началния ревизиран момент, а именно от 1997 г. - 2001 г., а от друга страна - липсват каквито и да е данни за редовно водено счетоводство на посочените дружества - ЕООД "Знание" и ЕТ "Знание", за да се приемат същите РКО за абсолютно доказателства за изплащане на посочените в тях суми. Наред с това съдът е посочил, че РКО са частни писмени документи, които не притежават материална доказателствена сила, а по делото не е установено по несъмнен начин, че "Знание" ЕООД и Едноличен търговец "Знание - П.Т." са разполагали със сумите посочени в РКО и тяхната наличност е документално и счетоводно отразена, а доказателства в тази насока не са представени. Съдът е счел за необосновано и искането на РЛ за включване на брутната сума на приходите по касов апарат от дейността на ЕТ и на ЕООД "Знание - ПТ", като приход в паричния поток на ЗЛ. Механичното пренасяне на приходите на ЕТ и на дружеството в паричния баланс на физическото лице изкривява реалността на изследваните парични потоци.За неоснователно е прието възражението на ДЗЛ, че не е извършвал дейност "заложна къща". Съдът е констатирал, че през ревизираните периоди 2005 г. - 2007 г., жалбоподателят е страна по нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки. Същият е предоставял заеми, като за обезпечаването им е сключвал със заемополучателите договорни ипотеки върху недвижими имоти, като във връзка с тази дейност са получавани лихви. Сделките по отпускане на заеми на граждани с обезпечение на вземането чрез сключване на договорна ипотека са характерни при упражняването на дейност като "заложна къща" по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 39, ал. 1, във връзка с т. 30 б. "б" от Приложението към глава седма от ЗДДФЛ. Описаните заемни правоотношения се характеризират с кратки погасителни срокове, в рамките на няколко месеца, което показва наличие на оборот на паричните средства. Органите по приходите правилно са приели, че всички тези обстоятелства следва да се преценяват в тяхната съвкупност и взаимовръзка с останалите данни по преписката, като по този начин те обосновават извод за системност на извършваната дейност като заложна къща. Тъй като предоставените от П.Топалов заеми, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, са с различни крайни срокове на издължаване, включително и през следващи календарни години, то правилно е прието от ревизиращия орган, че започнатата преди ревизирания период дейност - заложна къща, продължава да бъде осъществявана и през 2006 г. и 2007 г., без прекъсване. В подкрепа на този извод са и приложените по делото нотариални актове за учредени договорни ипотеки и данните от службите по вписванията за заличаване на договорните ипотеки, отразени нотариално. Предвид гореизложеното, съдът е потвърдил РА и в тази част. В заключение съдът е посочил, че констатациите на органите по приходите относно размера на извършените разходи и установени и декларирани доходи са правилни и обосновани. При този извод според съда приетите по делото ССчЕ и ДССчЕ не следва да бъдат обсъждани и коментирани по същество, тъй като същите биха имали значение, ако в хода на производството, бяха установени основания за признаване на отделни спорни доходи/приходи или за непризнаване на включени в паричния поток разходи. Решението е частично неправилно. Обосновано съдът е приел, че в случая са налице хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2, 4,5 и 7 от ДОПК, поради което законосъобразно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК. Правилно е разпределил и доказателствената тежест в процеса , съобразявайки нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. Според съда в случая фактическите констатации от РА се подкрепят от събраните при административното производство доказателства. Касаторът счита, че в нарушение на разпоредбата на чл. 109 ДОПК с РА са му установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ 2005 година. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение констатира, че процесната ревизия е втора, възложена със ЗВР № 1201643/29.03.2012 г., след като с решение № 289 от 15.03.2012 г. директора на дирекция "ОУИ" Пловдив е отменил РА № 241104912/21.12.2011 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, и на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е върнал преписката на ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, за извършване на нова ревизия на Петър Тодоров Топалов, по констатациите за 2008 г. и 2009 г. , и за задълженията му за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм. / и 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 година. В тази връзка неоснователно е възражението за наличие на хипотезата на чл. 109, ал.1 от ДОПК, т.к. ревизионното производство е единно и е образувано със ЗВР № 1102799 от 08.06.2011 г., т.е. преди изтичане на 5-годишния преклузивен срок по отношение на данъчните задължения за 2005 година. Неоснователно е и възражението на касатора, че установените с РА задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК. Петгодишната погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, действащ от 1.01.2006 г., по отношение на публичните вземания за 2005 г. и дължими през 2006 г., е започнала да тече от 1.01.2007 година. Ревизионното производство е възложено със ЗВР № 1102799 от 08.06.2011г. и следователно, към датата на започване на ревизията, 5-годишната погасителна давност не е била изтекла. По чл. 172 ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудителното изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Предвид цитирания текст давността не е прекъсната с първия отменен РА. На основание чл. 172, ал. 1, т. 1 давността е спряла да тече за периода до издаване на акта - от 08.06.2011 г. до 21.12.2011 г. /дата на издаване на първия РА/, и на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 ДОПК за периода 19.01.2012 г.,когато е подадена жалбата по административен ред до произнасянето по нея с решението на директора на ДОУИ - Пловдив от 15.03.2012 година. С връчването на ЗВР № 1201643/29.03.2012 г., на 05.04.2012 г. давността отново е спряна по чл. 172, ал. 1 т. 1 ДОПК до издаване на процесния РА на 24.08.2012 година. По чл. 172, ал. 1 т. 5 ДОПК давността спира да тече с налагането на обезпечителни мерки - с Постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 30.08.2012 г., /л. 962/. Процесният РА е обжалван на 21.09.2012 г. по административен ред по време на действието на запора и възбраната на недвижими, наложени като обезпечителна мярка с посоченото по-горе постановление. Жалбата до съда е подадена чрез адм. орган на 07.12.2012 г., с което давността е спряна. С оглед изложеното, задълженията за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. не са погасени по давност. Неоснователни са твърденията за нищожност на РА поради некомпетентност на орган, възложил повторната ревизия - ЗВР № 1201643 от 29.03.2012 г. след отмяна на РА, издаден на 21.12.2011 г., в който случай е неприложима разпоредбата на чл. 134, ал. 1, вр. чл. 133, ал. 2 вр. ал. 2 от ДОПК. ВАС споделя изцяло изводите на съда досежно незачитането на приходи в размер на 510 000 лв. като начално салдо към 01.01.2005г., поради което счита че същите не следва да бъдат приповтаряни. Касационната инстанция обаче намира за основателно възражението на касатора, че видно от приложения по делото РА, издаден на съпругата му - Маргарита Славова Топалова, касаещ установяване на задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и вноски по здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица на - чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, като начално салдо към 01.01.2005 г. е приета сумата в размер на 31021,45 лева. Следва да се отбележи, че в приходната част на домакинството за 2004 г. /стр. 3 от РА/ е включена сумата в размер на 22 000 лв. - изплатени суми от ЕТ "Петър Топалов" с РКО № 01/05.01.2004 г., която сума не е приета за доказан приход от първоинстанционния съд. В ревизионния акт на съпругата е приет за доказан и приход в размер на 23 000 лв. - изплатен от ЕТ "Петър Топалов" на Петър Топалов с РКО № 02/04.01.2005 година. Също така видно от таблицата на стр. 7 от РА, издаден на М. Топалова приходните органи са зачели и сумите, изплатени с РКО от 03.01.2006 г. - 23 000 лв. и с РКО от 22.06.2006 г. в размер на 22 000 лв. /1/2 част/, а на стр. 13 от същия е видно, че са включени в приходната част за 2007 г. получени средства от ЕТ с РКО от 04.01.2007 г. в размер на 20000 лв. /1/2 част/. С оглед на тези констатации, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че за начално салдо към 01.01.2005 г. следва да бъде взета сумата в размер на 31021,45 лв., като бъдат зачетени получените суми от ЕТ с РКО, същите следва да бъдат включени в приходната част за 2005 г. - 23 000 лв., за 2006 г. - 22 000 лв. и 25 000 лв., а за 2007 г. - 20000 лева. За 2005 г., съобразявайки данните от таблицата на стр. 9 от РД на касатора и отчитайки начално салдо в размер на 31021,45 лв., както и сумата получена с РКО - 23 000 лв., касационният състав установи, че размерът на приходите е 100 080,56 лв. , разходите са 118 480,04 лв., недостигът на средства е в размер на 18 399,48 лв. или недостига е в размер на 9199,74 лв. /предвид режима на СИО/ - сума с недоказан произход. Тази сума представлява недостиг на средства за 2005 година. При определяне на данъчната основа за 2005 г. следва да се включат доходите, посочени на стр. 15 от РД - Доход по част ІІ от ГДД - Дейност като ЕТ /след приспадане на ЗОВ/ - 12 382 лв.; Доход по част VІІІ от ГДД - Доход от продажба на недвижим имот - 209,80 лв. и други доходи - доход с неустановен произход, който казахме по-горе е в размер на 9199,74 лв. Следователно данъчната основа за общия годишен доход за 2005 г. е в размер на 21 791,54 лв. Съгласно действащата ставка на данъка по ЗОДФЛ за 2005 г. дължимият данък е в размер на 3453,97 лв., от която сума следва да бъде приспадната внесения годишен данък по декларация - 2431,70 лв., или дължимият данък е в размер на 1022,27 лв. и лихва - 789,65 лева. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА относно установените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. за сумата над 1022,27 лв. и лихви за сумата над 789,65 лева. За 2006 г., вземайки предвид данните от таблицата на стр. 20 от РД на касатора и отчитайки и сумите получена с РКО - 22 000 лв. и 25 000 лв., касационният състав определи, че размерът на приходите е 76 564,56 лв., разходите са 85188 лв., недостигът на средства е в размер на 8623,44 лв. или ½ - 4311,72 лв. /предвид режима на СИО/ - сума с недоказан произход. Тази сума представлява недостиг на средства за 2006 година. Данъчната основа за 2006 г. е в размер на 4311,72 лева. Съгласно действащата ставка на данъка по ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. дължимият данък е в размер на 456,58 лв. Внесеният годишен данък по декларация е 885 лв., следователно за 2006 г. не се дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА относно установените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. - данък - 5425,82 лв. и лихва - 3524,35 лева. За 2007 г., вземайки предвид данните от таблицата на стр. 31 от РД на касатора и отчитайки сумата, получена с РКО от 04.01.2007 г. - 20 000 лв., касационният състав определи, че размерът на приходите е 33 398,65 лв., разходите са 215 614,67 лв., недостигът на средства е в размер на 182 216,02 лв. или ½ - 91108,01 лв. /предвид режима на СИО/ - сума с недоказан произход. Тази сума представлява недостиг на средства за 2007 година. При определяне на данъчната основа за 2007 г. следва да се включат доходите, посочени на стр. 39 от РД - Доход по част ІІ от ГДД - Дейност като ЕТ /след приспадане на ЗОВ/ - 10235,30 лв. и други доходи - доход с неустановен произход, който казахме по-горе е в размер на 91108,01 лв. Следователно данъчната основа за общия годишен доход за 2007 г. е в размер на 101343,31 лв. Съгласно действащата ставка на данъка по ЗДДФЛ за 2007 г. дължимият данък е в размер на 23638,39 лв., от която сума следва да бъде приспаднат внесеният годишен данък по декларация - 1325,76 лв., или дължимият данък е в размер на 22312,63 лв. и лихва - 11232,83 лева. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА относно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 22312,63 лв. и лихва над 11232,83 лева /вместо посочения в РА размер - 24 439,92 лв. и лихви - 12303,77 лв./. Неоснователно е възражението на касатора, че през периода 2005 - 2007 г. не е извършвал дейност "заложна къща". С оглед представените по делото писмени доказателства, обосновано съдът е приел, че ДЗЛ е осъществявало патентна дейност, тъй като е предоставяло заеми на физически лица, като е вписвана договорна ипотека върху недвижими имоти на заемополучателите, за да се обезпечат заемите. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че след като е доказано по делото, че касаторът е осъществявал патентна дейност - "заложна къща" по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ (отм.), то той дължи окончателен годишен данък, без значение дали от тази дейност са реализирани приходи или не. Действително законодателят не е дефинирал за конкретната хипотеза на облагане с окончателен годишен данък понятието системно, но като се има предвид, че за периода 2005 - 2007 г. са сключени 10 бр. договори за заеми с различни физически и юридически лица с учредяване на договорни ипотеки върху недвижими имоти за обезпечаване на вземанията, то изводът е, че е извършвана заложна дейност. При тези установени по делото факти следва, че ревизираният субект е осъществявал дейността по даване на заеми не инцидентно и еднократно, а системно. Позоваването от касатора на Наредбата за дейността на заложните къщи и съществуващата в нея забрана за ипотекиране на недвижими имоти като обезпечения на вземанията е неоснователно, тъй като за процесния ревизиран период тази наредба не е приложимо право, предвид че е влязла в сила, считано от 27.02.2009 година. Предвид тези съображения, законосъобразно с РА са определени задължения за патентен данък за 2006 г. и 2007 година. Обосновани са изводите на съда и досежно невключването в брутната сума на приходите сумите по касов апарат от дейността на ЕТ и на ЕООД "Знание - ПТ", като приход в паричния поток на ЗЛ. С оглед на изложеното, решението на административния съд следва да бъде отменено като неправилно, в частта, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ, касаеща установените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. за сумата над 1022, 27 лв. и лихви за сумата над 789,65 лв., данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. в размер на 5425,82 лв. и лихва - 3524,35 лв. и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 22312,63 лв. и лихва над 11006,15 лева. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което следва да бъде отменен РА в посочените части за следните задължения, както следва: за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. за сумата над 1022, 27 лв. и лихви за сумата над 789,65 лв., данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. за сумата над 966,29 лв. и лихва над 617,84 лв. и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 22312,63 лв. и лихва над 11232,83 лева. С оглед изхода на делото, решението трябва да бъде отменено частично и относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер над 2338,38 лв. /вместо присъдените с решението - 2630,52 лева/. В полза на касатора следва да се присъдят съобразно уважената част от жалбата разноски в размер на 168,72 лева. При изчисляване на размер на дължимите разноски касационната инстанция взема предвид разходите за платена държавна такса общо 75 лв. и разходи за вещо лице - 650 лв., като не включва адвокатско възнаграждение в размер на 1970 лв. - уговорено съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.12.2012 г. /л. 816/. В договора не е отразено възнаграждението да е платено в брой или по банкова сметка. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебните разноски, включително за адвокатско възнаграждение, се присъждат, когато страната е доказала извършването на разноските в производството, т. е. тяхното заплащане. Не е достатъчно те да са уговорени. В договора трябва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в договора страните са уговорили адвокатско възнаграждение от 1970 лева, което е допустимо по чл. 36 от Закона за адвокатурата, но не е посочен начин на плащане - в брой или по банков път, поради което настоящият състав намира, че посоченото възнаграждение не следва да бъде взето предвид при определяне на размера на дължимите разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,