Определение № 63 от 06.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 832/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба Р. С. П. от [населено място] против определение № 195 от 14.10.2019г., постановено по гр.д. № 3639/2019г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско дело, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими подадените от жалбоподателя две молби за отмяна на влязлото в сила решение № 1434 от 03.08.2012г. по гр.д. № 1177/2012г. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно и искат отмяната му. Твърди, че в производството по делото са нарушени правата му по чл.305, т.1 и т.2 ГПК относно молбите му за отмяна, както и че не са съобразени за съществуващи факти и документи по делото. Ответникът по частната жалба „Росбулимпекс“ ООД изразява становище, че същата е основателна. Ответниците Е. К. П. и Л. Г. К., конституирани като правоприемници на ответника по иска Г. Г. К., представлявани от адв. А. И., изразяват становище за неоснователност на молбата. Претендират разноски. Ответникът ЖСК “Български художник“ не взема становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Р. С. П. е подал молби за отмяна на влязло в сила решение № 1434 от 03.08.2012г. по гр.д. № 1177/2012г. на Софийски апелативен съд. Посочил е основанията по чл. 303, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. С решението, което атакува, са отхвърлени предявените от „Росбулимпекс“ ООД срещу ЖСК „Български художник“ и Г. Г. К. искове за установяване правото на собственост и предаване на владението върху апартамент № 114 в [населено място], м. „К. село-плавателен канал“, УПИ *, кв. 133д, [жилищен адрес] ведно с 7.872% ид.части от общите части на сградата. С обжалваното определение предходният състав на Първо гражданско отделение е намерил молбите за отмяна и на двете заявени основания, за процесуално недопустими. Първо е приел е, че молителят е управител на дружеството - ищец, чиито искове са отхвърлени с влязлото в сила решение, но е подал молбата за отмяна в качеството си на физическо лице, а като такъв той не е страна по делото и не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303 ГПК; отрекъл е и легитимацията му по чл.304 ГПК, тъй като представляващият ищцовото дружество не се явява трето за спора лице, което да е обвързано от влязлото в сила решение и не разполага с право да иска отмяна на решението на това основание. Наред с това, съставът на Първо гражданско отделение е намерил молбите за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за недопустими, като просрочени. Констатирал е, че “новото“ доказателство, което се представя - протокол от 08.07.2006г. на общото събрание на ЖСК „Български художник” е такова, което е било известно на страната и е било представено в предходно производство по отмяна - по гр.д. № 4303/2017г. на ІІ-ро г.о. на ВКС. Приел е, че тримесечният срок, в който следва да се подаде молбата за отмяна, се брои от влизане в сила на решението на 30.11.2012г., поради което молбите за отмяна, подадени на 17.09.2018г. и на 11.03.2019г., са извън срока. Дори срокът да се изчислява спрямо представения с първата молба за отмяна протокол от 08.07.2006г., тя отново се явява просрочена, тъй като документът е бил известен на молителя най-късно към датата на подаване на молбата, по която е образувано посоченото дело на ВКС - 02.08.2017г., а настоящите молби са от 17.09.2018г. и 11.03.2019г. Представените изпълнителен лист от 30.03.2010г. и обратен изпълнителен лист от 08.02.2019г. не могат да послужат при формиране на обратен извод относно срока на молбите, тъй като нямат характер на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Накрая съставът на Първо гражданско отделение е приел, че молбите за отмяна, разгледани на второто поддържано основание - чл.303, ал.1, т.2 ГПК, са недопустими като преждевременно подадени, тъй като липсват доказателства за наличие на влязло в сила решение или влязла в сила присъда, с които по надлежния ред да са установени някои от обстоятелствата, съставляващи основание за отмяна по смисъла на посочената разпоредба. Молителят твърди престъпно действие на Г. Г. К. и на адвокат С. М., но това твърдение е недостатъчно, без да е доказано с надлежен съдебен акт. Соченото от молителя определение от 31.05.2018г. по гр.д.№ 6222/2018 г. на Софийския градски съд не съставлява такъв акт - с него е обезсилено поради отказ от иска решение от 07.01.2008 г. по гр. д. № 18343/2006г. на Софийския районен съд. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира атакуваното определение за правилно. Констатациите на съда съответстват на данните по делото и правилно е приложен процесуалния закон. Следва да бъде възприет първият извод, че молителят не е страна по делото и не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 1117/2012г. на Софийски апелативен съд, както и че той няма качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК, на когото разпоредбата на чл.304 ГПК предоставя правото да иска отмяна на решение, постановено без негово участие в съдебен процес, воден между други лица. Правото да инициират производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл.303, ал.1 ГПК, е признато от процесуалния закон единствено и само в полза на лицата, които са участвали като страни /главни или подпомагащи/ в производството, по което е постановено решението. Молителят Р. С. П. /сега частен жалбоподател/ в качеството си на физическо лице не е участвал като страна по гр.д. № 1117/2012г. на Софийски апелативен съд и поради това няма право да иска отмяна на решението. Активната легитимация на молителя да иска отмяна на влязлото в сила решение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 304 ГПК, както е приел съставът на ВКС. Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу последиците на влязло в сила съдебно решение, предоставен на определена категория трети лица, които не са взели участие в делото, но са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Кръгът на тези лица е очертан изрично в самата разпоредба на чл. 304 ГПК чрез препращане към разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК. Последната урежда института на необходимото другарство, от което следва, че легитимирани да искат отмяна са само онези неучаствали в делото трети лица, които, като носители на правото на иск относно спорното правоотношение, е следвало да участват като главна страна в процеса в качеството на необходими другари. По отношение на Р. С. П. това изискване не е налице. Същият няма качеството на необходим другар по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК по исковете за установяване правото на собственост и предаване на владението на процесния имот. Молбата за отмяна, подадена от лица извън кръга на визираните в чл.304 ГПК във връзка с чл.216, ал. 2 ГПК, е процесуално недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане, в какъвто смисъл са задължителните указания по т.10 от Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Следва да бъдат споделени и допълнителните съображения на състава на Първо гражданско отделение досежно просрочието на молбите, основани на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Констатациите на предходния състав на ВКС, че преклузивните срокове за подаването на молбите за отмяна по чл.305, ал.1, т.1 ГПК са изтекли, съответстват на конкретните данни по делото. Съобразени със закона са и изводите, че липсата на влязла в сила присъда или съдебно решение, с което да е установено твърдяното престъпно обстоятелство, прави молбата за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК недопустима. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В полза на ответниците Е. К. П. и Л. Г. К. следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение /по 150лв. за всяка от тях/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.