Определение № 9274 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., находящ се в Затвора [населено място], против решение № 18931/03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1831/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната исковата му молба, подадена против АССО, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от правораздавателната дейност на този съд, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Административен съд – София-област, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна.Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по повод подадена от Г. В. К. искова молба, в който твърди, че е претърпял вреди от незаконосъобразни действия, извършени по адм. дело №662/2024 г. по описа на Административен съд София – област, като е получил разпореждане № 1510/26.07.2024 г., с което се иска да опише пороците в определение от 04.07.2024 г., постановено по адм. дело № 662/2024 г. Изложил е, че с това действие съдът е злоупотребил с права и е ограничавал достъпа му да правосъдие, в следствие на което са му нанесени неимуществени вреди чрез злоупотреба с право, манипулация, нарушено основно човешко право и общностно право на ЕС, като претендира заплащане на обезщетение от 500 000 евро за периода от 11.06.2024 г. до 05.08.2024 г. Посочил е още, че на 26.07.2024 г. получил поредното разпореждане № 1510/26.07.2024 г., с което е поискано да опише пороците в определение № 1345/04.07.2024 г. по адм. дело № 622/2024 г., в следствие на което той изпратил отговор с вх. № А503/21.06.2024 г., но в определение № 1345/04.07.2024 г. съдът твърдял, че не е получил нищо. Всичко това К. определил като съдът „прави номера“, за да затвори делото и злоупотребява с право, като ограничава достъпа му до правосъдие. С оспореното в настоящото производство решение АССГ отменил дадения ход по съществото на делото с определение от открито съдебно заседание, проведено на 28.04.2025 г. прекратил производството по делото и върнал исковата молба. За да постанови горното, административният съд приел, че К. твърди, че действията на АССО по адм. дело № 622/2024 г. са ограничили достъпа му до правосъдие и е нарушена разпоредбата на чл. 6 ЕКЗПЧ, но в действителност от така подадената искова молба, както и приложенията към нея, не се установява нарушение на правата на жалбоподателя, свързани с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Също така, такова нарушение не се и твърди от К., а определение № 893/09.07.2024 г. постановено по адм. дело № 622/2024 г. не е и окончателно. Против него е била подадена частна жалба, като по този начин е упражнено правото на достъп до съд, който да прецени правилността на оспорения съдебен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: нарушената правна норма да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, а не права или задължения на държавите-членки; нарушението на нормата да е достатъчно съществено; и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди, причинени от конкретни действия, бездействия или актове, каквито твърдения по делото реално не се установяват. Несъгласието на страната при администрирането на дадено дело от страна на съда, и съответно неизпълнението от страна на страната на указанията, дадени от съда, не водят до нарушаване на правата на съответната страна и от там до ограничаването на правото до достъп до съд. Също така, посочването в исковата молба, че същата е с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, не обвързва съда при произнасянето му, още повече когато в изложението на иска няма ясно и конкретно посочване на такова нарушение. В заключение следва да се посочи още, че в така подадената от страна на К. искова молба няма връзка между изложеното в нея и в петитума ѝ. Предвид изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,