Определение № 2180 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4472/2022 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. Л. Б. и В. Л. Л., чрез процесуалния им представител адвокат Г. Д., срещу определение №469/20.05.2022г. по гр.д.№454/2021г. на Окръжен съд – Русе. Жалбоподателите считат определението за неправилно. Твърдят, че няма основание за присъждане на разноски в полза на насрещната страна, тъй като няма друг установен начин да се извърши делбата, освен по предвидените в ГПК способи. Искат обжалваното определение да бъде отменено. Ответниците по частната жалба Н. И. Д., Е. В. Д. и Р. Г. Д. считат същата за неоснователна. С обжалваното определение е допълнено на основание чл.248 ГПК решение №56/24.02.2022г. по гр.д. №454/2021г. на Окръжен съд -Русе в частта за разноските, като М. А. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. Л. Б. и В. Л. Л., са осъдени да заплатят на Е. В. Д., Н. И. Д. и Р. Г. Д. 7000,59 лева - разноски за въззивната инстанция. Въззивният съд е посочил, че тези разноски следва да се присъдят на Н. И. Д., Е. В. Д. и Р. Г. Д. с оглед изхода на делото по подадената от тях въззивна жалба срещу първоинстанционното решение относно способа за извършване на делбата. Искането за начина на извършване на делбата е уважено. Ответниците следва да понесат разноските относно тази част на производството. По въззивната жалба в уважената част направените разноски са 3196,92 лева – държавна такса, 2240 лева – депозити за вещи лица и 2400 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат. Последното е уговорено за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Съответната на материалния интерес на уважената жалба, досежно способа за извършване на делбата, част от това възнаграждение възлиза на 1563,67 лева. Общо разноските за въззивната инстанция, които следва да се присъдят на Н. И. Д., Е. В. Д. и Р. Г. Д. съобразно изхода на делото, възлизат на 7000,79 лева. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима. Така постановеното определение като краен резултат следва да се потвърди. Въззивното производство е образувано по въззивни жалби от М. А. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. Л. Б. и В. Л. Л., от Н. И. Д., Е. В. Д. и Р. Г. Д., както и по частна жалба на М. А. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. Л. Б. и В. Л. Л. срещу първоинстанционното решение в частта за разноските. След като въззивният съд е постановил решение, с което е отменил първоинстанционното по отношение на възприетия от последния способ за извършване на делбата по въззивната жалба на Д., то правилно е приел, че в полза на тези жалбоподатели следва да се присъди част от направените разноски, съответна на уважената част от въззивната жалба. Същевременно е присъдил разноски и на насрещната страна, съотвено на уважената част от тяхната въззивна жалба. Неоснователни са оплакванията на частните жалбоподатели, че не следва да се присъждат разноски. В трайната и последователна практика на ВКС се приема, че общите правила на чл.78 ГПК за присъждане на разноски намират приложение в делбеното производство в случай на оспорване правата на съделителите, оспорване на факта на съществуване на съсобствеността, или при спор относно способа, по който следва да се извърши делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения. В този смисъл е и посоченото от частните жалбоподатели определение №48/05.04.2021г. по ч.гр.д.№357/2021г., ВКС, І г.о. Въззивният съд е съобразил крайния изход на спора и е присъдил разноски в съответствие с него. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на І г.о.