Определение № 50345 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2779/2022 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. А. И., С. И. С. и ЙОАНА – ИЛИЯ ИЛИЕВ“ ЕООД, чрез адвокат К. Й., срещу определение №173/10.05.2022г. постановено по ч.г.д.№142/2022г. на Върховен касационен съд. Жалбоподателите твърдят, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като при постановяването му не са взети предвид всички обстоятелства по делото. Твърдят, че жалбоподателите физически лица са конституирани като длъжници в изпълнителното производство, образувано въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение. Последната е била оспорена и е било образувано исково производство, а претенциите на взискателя не са установени с влязъл в сила съдебен акт. Твърдят, че не са налице основания за прекратяване на търговското дружество, тъй като вземането на кредитора не е установено по съдебен ред, а направеното в този смисъл искане представлява злоупотреба с право. Сочат, че липсата на вземане произтича от нищожността на спогодбата, от която кредиторът – взискател черпи правата си, както и не са били налице предпоставките за издаване на заповедта за изпълнение. По същество претендират отмяна на обжалваното определение, както и на решението по г.д.№305/2021г. на Софийски окръжен съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени насочването на изпълнението върху 1/3 ид.ч. от недвижим имот и да се отмени постановлението за овластяване на взискателя за прекратяване на търговското дружество – длъжник от 29.01.2021г., издадено по изп.д.№ .. Ответникът М. К. Н., редовно призована, не е депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирани страни и редовна, но е частично недопустима като подадена срещу акт изключен от касационен контрол. С обжалваното определение е потвърдено определение №2610/07.10.2021г. по ч.г.д.№2904/2021г. на Апелативен съд София, в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба от И. А. И., С. И. С. и ЙОАНА – ИЛИЯ ИЛИЕВ“ ЕООД, срещу решение №260187/31.01.2021г. по г.д.№203/2021г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлена жалба вх.№1310/19.03.2021г., допълнена с молба вх.№1330/22.03.2021г. на длъжниците И. А. И. и С. И. С. срещу насочване изпълнението върху недвижим имот, собственост на И. И., представляващ 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .... с адрес [населено място], [община], област Ловеч, чрез налагане на възбрана по изп.д.№ ...по описа на ЧСИ рег. № ... Оспореното определение е постановено от Върховен касационен съд за проверка на акт на Апелативен съд София, с който е оставена без разглеждане жалба срещу решение по дело с предмет жалби срещу действия на частен съдебен изпълнител по реда на чл.435 от ГПК. Съгласно разясненията дадени в ТР №5/2015г. на ОСГТК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване, постановени за първи път от Апелативен съд е Върховния касационен съд, съгласно чл.274, ал.2 от ГПК. За обжалване на действията на съдебния изпълнител не е предвидено триинстанционно производство, поради което и определението на касационната инстанция, с което се потвърждава преграждащото определение на апелативния съд в производство по обжалване на действия на съдебен изпълнител не подлежи на последващ контрол. С оглед на горното, настоящият състав на съда намира, че подадената частна жалба е недопустима в посочената ѝ част. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По отношение на обжалваното определение в останалата му част, с която е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх.№19323/01.11.2021г. на И. А. И., С. И. С. и ЙОАНА – ИЛИЯ ИЛИЕВ“ ЕООД, чрез адвокат К. Й., срещу определение № 2610/07.10.2021 г., постановено по в.ч.гр.д №2904/2021г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението от 31.05.2021 г. по гр. дело № 305/2021 г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която са оставени без разглеждане жалба с вх. №1323/22.03.2021 г., допълнена с молба вх. № 1329/22.03.2021 г., подадена от „Й. – И. И.“ ЕООД, както и жалба вх. № 1310/19.03.2021 г., допълнена с молба вх. 1330/22.03.2021 г., подадена от длъжниците И. А. И. и С. И. С., в частта срещу постановление от 29.01.2021 г. по изпълнително дело № ...по описа на ЧСИ рег. № ..., за овластяване на взискателя да предяви иск за прекратяване на търговско дружество „Й. – И. И.“ ЕООД, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК вр. чл. 517, ал. 3 от ГПК и е прекратено производството по ч.г.д.№142/2022г. на Върховен касационен съд. Съставът е прел, че атакуваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл.435 от ГПК, който е изключен от касационен контрол, на основание чл.274, ал.4 от ГПК вр. чл.437, ал.4 от ГПК. Определението е правилно. Производството пред Апелативен съд София е било образувано по жалба на И. А. И., С. И. С. и ЙОАНА – ИЛИЯ ИЛИЕВ“ ЕООД срещу решение №260187/31.05.2021г. по г.д.№305/2021г. на Софийски окръжен съд, постановено по реда на чл.436 от ГПК, с което производството е било частично прекратено по отношение на подадената жалба срещу постановление от 29.01.2021г. за овластяване на взискателя да предяви иск по чл.517, ал.4 от ГПК, а в останалата част – срещу насочване на изпълнението върху собствената на И. И. 1/3 ид.ч. от недвижим имот, жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Съгласно задължителните указания, дадени в т.2 от ТР № 3/12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, съгласно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, чието определение е окончателно. Предвид изложеното и по аргумент от чл. 274, ал.4 ГПК вр. чл.437, ал.4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени по тези дела, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал.1 ГПК. Определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд в производство по обжалване на действия на съдебен изпълнител не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила от момента на обявяването му. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение следва да се потвърди в посочената му част. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение