Определение № 60419 от 25.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Савимекс“ ООД против разпореждане № 175 от 13.10.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 60 по описа за 2021 на Великотърновския апелативен съд, с което е върната частната жалба на дружеството с вх. № 3709 от 8.7.2021 г. поради невнасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лева. Частният жалбоподател твърди, че решаващият извод в обжалваното разпореждане не може да бъде споделен в случая. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо разпореждане на въззивен съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесуалният представител на „Савимекс“ ООД е депозирал частна жалба с вх. № 3709 от 8.7.2021 г. срещу разпореждане № 96 от 23.06.2021 г. по в. ч. гр. д. № 60 по описа за 2021 г. на Великотърновския апелативен съд. С разпореждане № 120 от 9.08.2021 г. съдията-докладчик е констатирал, че не е внесена дължимата държава такса и е дал едноседмичен срок на процесуалния представител да отстрани тази нередовност. Съобщението за разпореждането е връчено на 3.09.2021 г. на процесуалния представител, но в предоставения му срок той не е внесъл държавната такса. Ето защо с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане частната жалба е била върната. Това разпореждане е съобразено с разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, към която препраща чл.275, ал.2 от ГПК, поради което следва да бъде потвърдено. Понеже дружеството-жалбоподател е останало задължено и за държавната такса за настоящото производство, следва на основание чл.77 от ГПК да бъде осъдено да я заплати с настоящото определение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение