Определение № 261 от 17.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 910/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 132 от 28.02.2022 г., постановено по в.т.д. № 67/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 състав. С атакуваното определение е оставена без разглеждане въззивната жалба на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД срещу решение № 248/17.11.2021 г., постановено по т.д.№ 1162/2021 г., с което е обявена неплатежоспособността на ПЕРФЕКТ 74 ЕООД при начална дата – 31.12.2016 г., открито е производство по несъстоятелност, дейността на търговското предприятие на длъжника е прекратена, същият е обявен в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и производството по несъстоятелност е спряно, на основание чл.632 ал.1 ТЗ; и съответно производството по в.т.д.№ 67/2022 г. е прекратено, като недопустимо. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради процесуалната му незаконосъобразност, и се моли за отмяната му. Поддържа се, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо относно вземането, респ. се приравнява на влязло в сила съдебно решение и този факт следва да бъде отчетен и при приложението на чл.613а ал.2 ГПК, очертаваща легитимираните трети лица с право да обжалват решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл.630 и чл.632 ТЗ. Излагат се и доводи, че правилата, касаещи достъпа до правосъдие и правото на жалба следва винаги да се тълкуват разширително. Против частната жалба не е постъпил писмен отговор от ПЕРФЕКТ 74 ЕООД /н/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и оплакванията на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да намери въззивното производство за недопустимо, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че жалбоподателят не е участвал в първоинстанционното производство и не попада в кръга на третите лица, легитимирани да обжалват така постановеното решение, съгласно разпоредбата на чл.613а ал.2 ТЗ. Изложил е съображения, че с право на жалба разполагат само тези лица, въпросът за съществуването на чиито вземания не може да бъде пререшаван по предвидения в закона ред, т.е. вземанията следва да са установени със сила на пресъдено нещо в състезателен исков процес. Посочил е, че вземанията по изпълнителните листи, издадени на основание чл.416 вр. чл.410 ГПК, с които жалбоподателят се легитимира, не удовлетворяват горните изисквания, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС, съответно цитирана. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно константната практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил, с нормата на чл.613а ал.2 ТЗ е допуснато изключение от принципа, че правото на въззивна жалба принадлежи само на страната в първоинстанционното производство и поради това същата не може да се тълкува разширително. С оглед особеностите на производството по несъстоятелност и действието на решението по чл.630 и чл.632 ТЗ спрямо всички, изрично са изброени третите лица, които, като носители на изчерпателно посочените в закона вземания, са активно легитимирани да го обжалват. Вземанията, удостоверени с изпълнителни листи и заповеди за изпълнение, предвид възможността за оспорването им, включително в по-късен момент /вж. чл.423 и чл.424 ГПК/, не създават право на обжалване по смисъла на чл.613а ал.2 ТЗ. В случая влизането на заповедта за изпълнение в сила при условията на чл.416 изр.1 пр.1 и 2 от ГПК не я приравнява на влязло в сила съдебно решение. За да отговаря на изискванията на чл.613а ал.2 ТЗ, вземането по заповедта за изпълнение следва да е установено с влязло в сила съдебно решение по чл.422 ГПК. Легитимацията на третите лица в разглежданата хипотеза е строго формална. При установяването й е недопустимо провеждане на „процес относно процеса“, включително и с оглед съкратените срокове, с които се развива производството по несъстоятелност. Правото на жалба по чл.613а ал.2 ТЗ няма връзка и с достъпа до правосъдие, тъй като представлява изключение, уредено в защита на обществения интерес. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение