Определение № 60130 от 28.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1760/2020 г.

Производството е исково - по чл. 47, т. 4, предл. 3-то ЗМТА. Образувано е било по искова молба на А. К. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], същият и със съдебен адрес в [населено място], с предмет е отмяна на решение № 2549 от 23.І.2014 г. на Арбитражен съд при софийското сдружение с нестопанска цел „Арбитер Юстициарум”, постановено по вътрешно арб. дело № 2549/2013 г., с което той е бил осъден да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД-С. /ЕИК[ЕИК]/ сума в размер на 4490.89 лв. (четири хиляди четиристотин и деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки), ведно със законната лихва „от постановяване на арбитражното решение и до окончателното погасяване на задължението”, както и следните три суми: 1./ В размер на 409.45 лв. (четиристотин и девет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща дължимо да арб. пр-во юрисконсултско възнаграждение; 2./ В размер на 80 лв. (осемдесет лева), представляваща направени от дружеството разноски по това арб. дело; 3./ В размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща платената от търговеца по с/ка на СГС държавна такса за снабдяването му с изпълнителен лист въз основа на това влязло в сила арбитражно решение. Ответното „Профи Кредит България” ЕООД-С. е изразило становище чрез своя юрисконсулт както за недопустимост, така и за неоснователност на иска за отмяна на горното арбитражно решение, претендирайки за прекратяване на делото, респ. за отхвърлянето на претенциите с правно основание по чл. 47, ал. 1, т.т. 2 и 4 ЗМТА и съответно- по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. В откритите съдебни заседания в исковото производство пред ВКС страните по спора са били редовно призовавани, а ищецът А. и надлежно представляван. Като доказателство по делото са приложени: 1./ Арбитражно дело № 2549/2013 г. по описа на арбитражен съд при софийското сдружение с нестопанка цел „Арбитер Юстициарум”, решението по което от датата 23 януари 2014 г. е било постановено еднолично от арбитъра С. В. М.; 2./ Изп. дело № 127/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № 743 Е. Х.; 3./ Изп. дело № 104/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № 848 Р. И. А.. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, въз основа на събраните писмени доказателства и след като обсъди становищата и доводите на страните по спора, разрешен с горното арбитражно решение, чието отменяване се претендира от А. К. А. от [населено място] /същият и със съдебен адрес в [населено място]/, приема, че неговата искова молба (с вх. № 5809/18.VІІІ.2020 г. по описа на ВКС) се явява просрочена и поради това – процесуално недопустима. Съображенията за връщането й, на основание чл. 130 ГПК, са следните: Влязлото в сила арбитражно решение, чиято отмяна А. претендира в настоящето исково производство по реда на чл. 47 ЗМТА, развило се пред ВКС, е било постановено по арб. дело от 201 3 г., а не както ищецът погрешно сочи – от 201 4 г. Аргумент в подкрепа на тази констатация е и самата дата на издаването на процесното решение – 23 януари на следващата 2014 г. Всъщност възпроизведена е била грешката, допусната в съпроводителното писмо на арбитъра С. Вл. М. (вх. № 266 от 12.І.2021 г. по описа на ВКС) за прилагане на арбитражното дело, но същото е било образувано на датата 16.ХІІ.2013 г. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, „в който молителят е получил решението“. В тази връзка главното твърдение на ищеца А. е било, че до датата 26 юни 2020 г. той нито е бил информиран за образувания срещу него арбитражен процес, нито е получавал призовки за участие в последния, както и че не бил получил препис от осъдителното арбитражно решение. По същество ищецът поддържа, че той нямал сключено арбитражно споразумение с ответното търговско дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, поради което налице били едновременно и двете основания по т.т. 2 и 4 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА за отмяна на това влязло в сила арбитражно решение. Тези две предпоставки, на които искът е основан, разкривали „съществени пороци, които влияят върху валидността на постановеното арб. решение, до степен, че правят последното нищожно “. Настоящето исково производство по реда на чл. 47, ал. 1 и 2 ЗМТА е било образувано пред ВКС въз основа на първоначалната преценка на този негов състав, че между датите 26.VІ.2020 г и 18.VІІІ.2020 г. /последната е на подаване на исковата молба на А./ е изминал период, чиято продължителност е по-кратка от преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. След надлежното връчване на препис от исковата молба на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, последното е възразило по реда на чл. 131 ГПК в две насоки: 1./ Че то не трябва да участва в процеса, защото след снабдяването си с изп. лист за горепосочените 4 суми, то е цедирало същите свои вземания срещу А. на нов кредитор – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД-С. /ЕИК[ЕИК]/ с договор от датата 8.VІІІ.2018 г., изпращайки на същата пощенско уведомление до длъжника /“кредитополучателя“/ настоящ ищец; 2./ Че исковата молба на А. се явява просрочена, защото уведомяването на подателя й на 26.VІ.2020 г. за процесното влязло в сила арбитражно решение всъщност било по второ по ред изпълнително дело, образувано срещу него, т.е. той знаел за арбитражното решение, чиято отмяна претендира, преди много повече от 3 месеца. В откритото съдебно заседание пред ВКС, проведено по настоящето дело на 14.VІ.2021 г., в което е било приключено съдебното дирене и на делото е бил даден ход по същество, като писмено доказателство е било прието (в неговата цялост) надлежно заверено ксерокопие от изп. дело № 104/2015 г. по описа на ЧСИ Р. И. А., вписана с рег. № 848 в Камарата на частните съдебни изпълнители. След запознаване с него, пълномощникът на ищеца не е възразил същото да се приеме като доказателство в исковия процес по чл. 47, алинеи и 1 и 2 ЗМТА, което е сторено с изричното протоколно определение на ВКС за това от горната дата. Видно е от документа, намиращ се на лист 43 /според номерацията на ЧСИ Р. Ив. А. с рег. № 848/ от досието по това изп. дело, че адвокат В. Ат. Волева от САК е била упълномощена от А. К. А., вкл. и по изп. дело № 104/2015 г., като на датата „03.06.2019 г.“, с изричното съгласие на този свой доверител, тя е преупълномощила адв. Й. С. Л.-П. от САК с правата, предоставени й от настоящия ищец по първоначалното негово пълномощно /от дата 23.V.2019 г., намиращо се на лист 44 от същото изп. дело/. Ето защо датата 3 юни 2019 г. ще следва да се приема като сигурен момент на узнаването от страна на А. на съдържанието на арбитражното решение, чиято отмяна той претендира в настоящия процес. До подаването на исковата молба, по която е било образувано настоящето производство пред ВКС обаче, са изминали 14 месеца и половина, което обстоятелство, в съпоставка с изискването по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, по необходимост обуславя извод за процесуалната недопустимост на този иск: предвид предявяването му извън пределите на законоустановения 3-месечен срок за това. При този изход на настоящето исково производство по чл. 47 ЗМТА и предвид изрично направеното от ответното по иска „Профи Кредит България“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ с отговора по чл. 131 ГПК искане за това - с правно основание по чл. 81, във вр. чл. 78, алинеи 4 и 8 ГПК - ищецът А. К. А. от [населено място] ще следва да бъде осъден да заплати на този търговец сума в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение