Решение № 2010 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020, срещу Решение № 35215/27.10.2025 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 4138/2025 година. С обжалваното решение е отменено Решение № РД-02-14-580/25.03.2025г на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020, с което на Министерство на здравеопазването, на основание чл.73, ал.1 във вр. чл.69, ал.1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия договор за нарушение на чл.63, ал. 1, т. 1, б. „а“ вр. чл. 59, ал. 2 вр.с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности). Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за противоречиви изводите на съда, доколкото същите не отговарят на доказателствения материал по делото. Излага съображения, че в първоначално стартиралата процедура по определяне на финансова корекция, е била предоставена възможност на бенефициера да подаде възражение и да организира защитата си. Сочи, че действително УО на ОППР не е стартирал отново процедура по чл. 73 ЗУСЕФСУ, но в случая се касае за индивидуален административен акт, преиздаден единствено поради неправилно основание за издаването му. Намира, че при издаването на акта органът се е позовал на относимите правни норми и е изложил ясни мотиви, които изцяло съответстват на фактическата обстановка по процедурата за определяне на финансова корекция. В тази връзка изтъква, че в случая при издаването на новото решение за определяне на финансова корекция не са налични нови факти и доказателства, които не са били известни на бенефициера. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди административния акт като законосъобразен. В писмени бележки чрез главен юрисконсулт С. Димитрова поддържа жалба по изложените в нея съображения и претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът – Министерство на здравеопазването, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Б. Христова ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Министерство на здравеопазването е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-9.001-0002 „Укрепване капацитета на болничната мрежа за реакция при кризи“, финансиран по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Съгласно чл. 46, ал.1 от същия бенефициерът изпълнява проекта при условията на Приложение Е2 и партньорско споразумение /Приложение Д/ с 61 бр. партньори, като в т.36 фигурира Община Русе. В изпълнение на договора от страна на Община Русе е проведена обществена поръчка по реда на ЗОП. На 27.10.2023 г. между Община Русе и избраният за изпълнител участник „Инфострой“ ООД, е сключен Договор за обществена поръчка за строителство № С 00-33/BG16RFOP001-9.001-0002-C01-S-01/27.10.2023 г., с предмет „Преустройство на съществуваща сграда в сграда за ползване при епидемично разпространение на инфекциозни заболявания към КОЦ-Русе“, на стойност 162 817,63 лева без ДДС/195 381,16 лв. с вкл. ДДС. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. е издал Решение № РД-02-14-509/19.04.2024г., с което на Министерство на здравеопазването е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор № С00-33/ BG16RFOP001-9.001-0002-C01-S-01 от 27.10.2023 г., с изпълнител „Инфострой“ ООД, за нередност съставляваща нарушение на чл. 63, ал.1, т.1, б. „а“ във вр. с чл.59, ал.2 във вр. с чл.2,ал.1,т.1 и 2 и ал.2 от ЗОП, квалифицирано по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Мотивите за издаване на административния акт на РУО са, че при провеждането на поръчката е въведен ограничителен критерий за подбор - участникът за последните 5 години от датата на подаване на офертата да е изпълнил минимум една дейност (строителство) с предмет, идентичен или сходен с този на поръчката, във връзка с който е посочено, че за строителство с предмет и обем идентично или сходно с това на поръчката, възложителят ще приема строителство с предмет: „изграждане и/или реконструкция, и/или рехабилитация, и/или основен ремонт и/или текущ ремонт на сгради за обществено ползване“. Строителството може да се докаже и при изпълнение на инженеринг“. Според РУО, въпреки че обект на поръчката са сгради за обществено обслужване, незаконосъобразно възложителят е определил изискване към участниците да имат опит в СМР на такъв вид сгради. Направен е извод, че конкретизирането на определен вид сгради, които ще се приемат за „сходна дейност“ единствено като сгради за обществено обслужване стеснява кръга на възможностите на участниците да докажат своя опит, което води до неравно третиране на иконимически субекти с еднакъв опит. Това решение е било предмет на съдебен контрол като с Решение №19063/07.10.2024 г, постановено по адм.д.№ 4743/2024 г. Административен съд – София-град отхвърля жалбата на Министерство на здравеопазването. С Решение №2942/20.03.2025 г. постановено по адм.д.№11537/2024 г. по описа на Върховен административен съд, първоинстанционното съдебно решение е отменено, тъй като от една страна РУО не е обсъдил възражението на бенефициера в мотивите на административния акт и поради наличие на разминаване между фактическите и правните основания за определяне на финансовата корекция. С оспореното в хода на първоинстанционното производство Решение № РД-02-14-580/25.03.2025 г., Ръководителят на УО на ОПРР 2014 - 2020 г. отново с идентични мотиви определя финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по същия Договор № С00-33/ BG16RFOP001-9.001-0002-C01-S-01 от 27.10.2023 г., сключен с избрания за изпълнител участник „Инфострой“ ООД. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочване на фактически обстоятелства и правни основания послужили за постановяването му. Приема, че при издаване на оспорения в производството акт, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в нарушение на изискванията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ не е осигурил на бенефициера възможността да упражни правото си на възражения по основателността и размера на финансовата корекция, която възнамерява да определи. Обосновава извод, че отмяната на издадения административен акт не възстановява висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт, доколкото с отмяната от съда на същия е получена търсената от бенефициера защита. Приема, че идентичността на установените в предходния и в обжалвания административен акт нарушения на ЗОП и квалификация на нередността по Наредбата за посочване на нередности не отменят задължението на органа при стартиралата нова процедура за определяне на финансова корекция на бенефициера да бъде предоставена възможност за възражение. Позовавайки се на практиката на СЕС посочва, че допуснатото нарушение на производствените правила е съществено, т. к. правото на получателя на помощта да възрази срещу констатациите на засягащия го акт, е не само законово регламентирано, но и изрично изведено като основен принцип. Отделно от изложеното първоинстанционният съд приема, че освен нарушение на правото на участие, регламентирано по изричната норма на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, с процесния акт е нарушено и задължението за обсъждане в мотивите на решението на представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения, доколкото от страна на РУО са обсъдени неотносими възражения, т. е. такива, представени в рамките на вече приключено и изчерпано производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Специалните правила в процедурата по администриране на нередности и определяне на финансови корекции са регламентирани в ЗУСЕФСУ. Съобразно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ административният орган, разполагащ правомощието да определи финансова корекция при установяване на основание за това, е императивно задължен да осигури възможност на бенефициера да представи своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Посоченото нормативно предписание цели от една страна да осигури правото на защита на бенефициера, а от друга страна, е проявление на въведения в чл. 12, ал. 1 АПК принцип за откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ е съответна на тази по чл. 26, ал. 1 АПК, задължаваща административният орган да уведоми заинтересованото лице за започване на административното производство, както и на чл. 34, ал. 3 АПК, според която административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като страните могат да правят писмени искания и възражения. Цитираните процесуални норми са гаранция за спазване изискването на чл. 35 АПК преди издаване на индивидуалния административен акт да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Неизпълнението на тази процедура винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Следва да се отбележи, че правото на получателя на помощта да възрази срещу констатациите в акта е не само законово регламентирано, но и изрично изведено като основен принцип в практиката на СЕС съюз - т. 36 и 37 от Решение от 18 декември 2008, Sopropй, С-349/07, EU:C:2008:746. СЕС е наложил императива правните субекти да бъдат изслушани преди спрямо тях да се издаде акт, налагащ им неблагоприятна мярка, като общо правило в правото на Съюза, независимо дали това право изрично е предвидено в съответния акт, регламентиращ процесните правоотношения. СЕС изрично приема, че "това задължение тежи върху административните органи на държавите членки, когато те вземат решения, попадащи в приложното поле на общностното право, дори когато приложимото общностно законодателство не предвижда изрично подобно изискване" (Решение от 18 декември 2008, Sopropй, С-349/07, EU:C:2008:746, т. 38; решение от 01 октомври 2009, Foshan Shunde, С-141/08, EU:C:2009:598, т. 83). В настоящия случай, както правилно посочва първоинстанционният съд, процедурата по определяне на финансова корекция е започнала по инициатива на административния орган, а не по искане на бенефициера, както е в случаите по искания за верифициране на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Ето защо отмяната на обективираното волеизявление в издаден предходен административен акт, а именно Решение № РД-02-14-509/19.04.2024г., не възстановява висящността на производството, което да е необходимо да приключи с нов административен акт, т.е. в този случай, както правилно е приел и първоинстанционният съд, с произнасянето на съда спорът е изчерпан изцяло. С отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената от бенефициера защита. Цитирането на съдебното решение в мотивите на новия административен акт не променя това положение. В този смисъл, идентичността на установените в предходния и в обжалвания административен акт нарушения на ЗОП и квалификация на нередността по Наредбата за посочване на нередности не отменят задължението на органа при стартиралата нова процедура за определяне на финансова корекция на бенефициера да бъде предоставена възможност за възражение. Действително няма пречка органът да издаде нов акт за определяне на финансова корекция, позовавайки се на релевантните фактически обстоятелства, но следва да инициира и проведе отделно производство, самостоятелно и независимо от предходното. В тази нова процедура за определяне на финансова корекция административният орган следва да гарантира участието на получателя на помощта, като го уведоми за започналото производство и осигури правото му на защита в изпълнение на изискванията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. В случая касаторът не отрича, че преди да издаде процесното Решение № РД-02-14-580/25.03.2025 г. не е уведомил получателя на помощта за предстоящата административна мярка. Следва да се отбележи, че изпълнението на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ не е поставено в зависимост от това дали в друго производство бенефициерът се е информирал за евентуалното основание и размер на финансова корекция, която органът има намерение да му определи. Съобразно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 АПК когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. При така установените факти по делото, след отмяна на предходния акт за определяне на финансова корекция в хипотезата на чл. 173, ал. 1 АПК, противно на твърдяното от касатора органът няма възможност да се позовава на извършените производствени действия в предходната процедура, включително тази по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди да формира волеизявление за прилагане на същата мярка, съобразено с мотивите на съда при отмяна на първото му произнасяне. В този смисъл настоящата касационна инстанция не споделя доводите на касатора, че с предоставяне на възможност за възражения в предходно проведено административно производство за определяне на финансова корекция, УО е изпълнил императивното изискване на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Като е достигнал до същия извод и е отменил оспорения акт като незаконосъобразен поради нарушение на административнопроизводствените правила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените в производството разноски е неоснователна, а тази на ответника е основателна и следва да бъде уважена. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на възнаграждението, с оглед фактическата и правна сложност на делото, е бланкетно заявено и следва да се остави без уважение като неоснователно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 АПК Министерство на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт - следва да бъде осъдено да заплати на Министерство на здравеопазването разноски в претендирания и доказан размер от 1 532,40 лева. Съгласно Решение (ЕС) 2025/1407 на Света от 8 юли 2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 година, Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България и чл. 4 от Закона за въвеждането на еврото в Република България (ЗВЕРБ) от 01 януари 2026 г. еврото ставата единственото законно платежно средство. Всички парични задължени, изразени и направени в лева се превалутират служебно в евро. Превалутирането става по официалния фиксиран курс 1 евро е равно на 1,95583 лева, като за него не се изисква волеизявление на страните. Следователно с настоящото решение в полза на ответника следва да бъде присъдена паричната равностойност на 1 532,40 лева, но в евро – 783,50 евро (1 532,40 лв. / 1,95583 = 783,5036 евро) при прилагането на принципите, залегнали в чл.11, 12 и 13 ЗВЕРБ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение