Определение № 8995 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5141/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по искане на М. А. Ц. и В. А. Ц., за изменение на Решение № 938/28.01.2026 г., постановено по административно дело № 5141/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Иска се допълнително да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по втората касационна жалба в размер на 500 лева, които не били присъдени с решението. От ответните страни не са постъпили становища. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, взе предвид следното: Искането е подадено от надлежни страни и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно. Производството по делото е образувано по две касационни жалби - на Главния архитект на Столична община и на М. Н. Л. и С. А. П., подадени срещу Решение № 1655/15.01.2025 г., постановено по административно дело № 10871/2023 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение е отменен мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община по заявление № САГ23-ДР00-2332/29.08.2023 г., подадено от М. Ц. и В. Ц., като преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на решението, както и е отменена Заповед № САГ23-РА53-769/31.10.2023 г. на Главния архитект на Столична община. С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, касационните жалби са приети за неоснователни и оспореното съдебно решение е оставено в сила, като Столична община е осъдена да заплати в полза на М. А. Ц. и В. А. Ц., съдебно деловодни разноски в общ размер на 766,94 евро. От съдържащите се по делото документи се установява, че от страна на М. А. Ц. и В. А. Ц. са поискани със списък по чл. 80 ГПК и заплатени за адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство общо 2000 лева или 1022,58 евро. С решението са присъдени 766,94 евро, тоест действително не са присъдени сторените от тях разноски в пълен размер. Предвид изложените факти и с оглед изхода на делото, се дължи пълния размер на сторените от искателите съдебно-деловодни разноски, поради което съдебното решение следва да се измени в частта за присъдените им разноски, като се увеличи от 766,94 евро на 1022,58 евро. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,