Решение № 172 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 996/2010 г.

Решение № 172 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 996/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. чрез адв. П. Г. против решение № 332/16.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1445/2009 г. на Варненския окръжен съд 3-ти състав, с което е оставено в сила решение № 1647/25.05.2009 г. по гр. д. № 1266/2006 г. на Варненския районен съд, в частта в която касаторът е осъден да заплати на Б. Д. П. сумата от 1812,33 лв., представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствения им недвижим имот, представляващ жилище № 39, находящо се на първия етаж на жилищна сграда в [населено място], ул. "............." № 1 от 71,29 кв. м., заедно с избено помещение и ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, за периода от 03.03.2006 г. до 03.11.2008 г., както и разноски в размер на 72,49 лв. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което искането по чл. 286, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, да бъде отхвърлено. Ответникът по касация Б. Д. П. от [населено място], не взема становище по касационната жалба. С определение № 52/20.01.2011 г. по делото въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос относно предпоставките за уважаване на иска с пр. осн. чл. 31, ал. 2 ЗС. Прието е, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с представените по делото решение от 15.05.2009 г. по гр. д. № 111/2009 г. на ОС, [населено място], решение № 747/13.05.2008 г. по гр. д. № 360/2008 г. на ОС, [населено място], решение от 15.11.2004 г. по гр. д. № 798/2003 г. на ОС, [населено място], влезли в сила, решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д. № 580/1992 г. на ВКС, I г. о. и ТР № 129 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС на РБ, което с оглед т. 2 от ТР 01 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС няма задължителен характер. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При условията на чл. 291, ал. 1 ГПК и по поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Обобщено, становището на съдилищата застъпено в посочените съдебни решения, че уважаването на иска с пр. осн. чл. 31, ал. 2 ЗС е обусловено от следните предпоставки: процесната вещ да е съсобствена, вещта да се ползва само от един или няколко от съсобствениците, съсобственикът да е лишен от възможността да ползва вещта съобразно с правата си, същият да е отправил покана до ползващия вещта съсобственик, /съсобственици/ да му предостави ползването й съобразно правата му и последният да е отказал или да се е противопоставил на това. Настоящия състав на ВКС, 3-то го. о приема това становище за правилно и като отговор на поставения правен въпрос. С въззивното решение съдът се е произнесъл по този въпрос в рамките на делбеното производство за прекратяване съсобствеността на процесната вещ и във връзка с отправено искане за уреждане на сметки по чл. 286 ГПК (отм.). За да постанови обжалваното решение, с което на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС касаторът И. Д. И. от [населено място] е осъден да заплати на ответника по касация Б. Д. П. от с. гр. обезщетение в размер на 1812,33 лв. за това, че бил лишен от ползването на съсобствения имот за периода от 03.03.2006 г. до 03.11.2008 г. въззивният съд е приел, че искът е основателен, доколкото по делото е безспорно установено, че процесия имот е съсобствен при права 2/3 ид. части за И. И. и 1/3 ид. част за Б. П., че за процесния период имотът е ползван еднолично от И. И., както и че с писмена покана, получена от последния на 02.03.2006 г., същият е бил поканен да заплаща обезщетение за това, че другият съсобственик е лишен от ползване на имота. В противоречие с дадения отговор на поставения правен въпрос съдът не е обсъдил като елемент от фактическия състав на иска по чл. 31, ал. 2 ЗЗД обстоятелството дали Б. П. е искал да ползва имота и дали това му е било отказано от ответника по претенцията. Данните по делото са в обратния смисъл: на първо място с отправената от Б. П. покана директно се иска заплащане на обезщетение за това, че не ползва съсобствения имот като липсват данни ответника да се е противопоставил имота да се ползва и от двамата. Напротив, според показанията на М. П. съпруга на Б. П., на отправената покана за заплащане на обезщетение, ответникът е изпратил покана за среща при нотариус на която те не са се отзовали. В тежест на ищеца по претенцията с пр. осн. чл. 31, ал. 2 ЗС е да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав, който обуславя претендираното от него право на обезщетение. Доколкото в случая това не е изпълнено като по делото не е установено, че ответникът се е противопоставил имота да се ползва съвместно, решението е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на касиране. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да се реши по същество от настоящата инстанция, като се постанови ново решение, с което претенцията по чл. 286, ал. 1 ГПК във вр. чл. 31, ал. 2 ЗС следва се отхвърли. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, Б. Д. П. от [населено място] следва да заплати на И. Д. И. от с. гр. разноски за касационната инстанция в размер на 66,25 лв., а по сметката на ВКС, държавна такса в размер на в размер на 72,49 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.