Решение № 12012 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4113/2018 г.

Решение № 12012 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4113/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 310/14.06.2018 г. по адм. д. № 1244/2016 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № Р-16001615002857-091-001/16.02.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по 870 лв за всяка инстанция. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното моли да бъде намалено като прекомерно. Ответникът по касационната жалба "И.-Марков и Кръстев"ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16001615002857-091-001/16.02.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта за определен ДДС над 2976, 31 лв до 110 427, 16 лв и лихви над 1105, 74 лв до 42 251, 57 лв, в частта за определен корпоративен данък: за 2009 г. над 151, 50 лв и лихви над 91, 49 лв, за 2010 г. корпоративен данък над 268, 87 лв и лихви над 134, 19 лв, за 2011 г. корпоративен данък над 909, 29 лв и лихви над 359, 59 лв, за 2012 г. корпоративен данък над 463, 91 лв и лихви над 135, 85 лв, за 2013 г. корпоративен данък над 401, 78 лв и лихви над 76, 83 лв и за 2014 г. корпоративен данък над 620, 02 лв и лихви над 55, 55 лв, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи. Жалбата против РА в останалата й част е отхвърлена, като решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел, че ревизията е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК, поради установени данни за укрити приходи в иззетата с протокол за обезпечаване на доказателства информация от програмния продукт, използван в обекта. Цитирал е точно протоколът за анализ на иззетата информация, в който както и в протокола за обезпечаване на доказателства е посочено, че в обекта е използван програмен продукт "Easy Pos" на "РГБ и Изотсервиз"ООД и констатациите в протокола за анализ на информацията, че продажби, извършени без издаване на фискален бон се отбелязват с 0, а продажбите с издаване на фискален бон се отбелязват с 1. В заключението на техническата експертиза в т.1 са потвърдени констатациите в РД, основани на протокола за анализ на иззетата информация от базата данни в компютъра на обекта, според които за периода: 1.04.2009 г. – 24.11.200.11 г. в обекта кафе-аперитив по данни от таблица SALES-BON са извършени 135 462 записа, съответстващи на същия брой продажби. Неотчетените от фискалното устройство продажби са отразени в програмата със знак 0 и са на стойност 302, 248, 56 лв, а отчетените във фискалната памет продажби са отразени със знак 1 и са на стойност 70, 191, 34 лв. Според данните в таблица SALES-PAEMENT за същия период за извършени 135 463бр. продажби, а от таблица SALES-SUM са посочени сборните стойности на фискалните и нефискални продажби, посочени по-горе. За периода 25.11.2011 г. – 15.09.2012 г. има ЗЗ 686 записа за продажби, от които тип 0 – без отчитане във фискалната памет са на стойност 55 652, 86 лв, а с отразяване във фискалната памет са на стойност 36 889, 65 лв. В таблицата SALES-PAEMENT са отразени ЗЗ 686 плащания за периода, колкото са записите за извършени продажби. За периода 15.09.2012 г. – 6.11.2014 г. в програмата в таблица SALES-BON има записани 83 698 продажби, от които без фискализация на стойност 198 016, 99 лв и с отразяване във фискалната памет на стойност 71 158, 47 лв. В таблица SALES-PAEMENT са отразени 83 698 плащания за периода, колкото са записите за извършени продажби. След като броят на плащанията в таблица SALES-PAEMENT отговаря на броя на извършените записи в таблица SALES-BON /разлика с 1 само за първия период/, обосновано органите по приходите са приели, че всички записи в таблица SALES-BON отговарят на извършени продажби, като в програмата са посочени за всеки период стойностите на продажбите, които са отчетени във фискалната памет с издаване на фискални касови бележки и стойностите на продажбите с режим 0, които не са отразени във фискалното устройство. Тези констатации в РД са потвърдени от т.1 на заключението на вещото лице. Правилен е изводът на съда за правилно приложение на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК. За да отмени РА в посочената по-горе част съдът е възприел необоснованото заключение на техническата експертиза в останалите й части, в които вещото лице обсъжда програмен продукт "Д." и "Д. лайт" с производител "Елтрейд"ООД и е посочил в заключението си данните на производителя, че при фискална операция се записва 0, а при нефискална се записва 1, които се различават от данните за програмен продукт "Easy Pos", който е бил инсталиран в обекта в момента на проверката, изземването на информацията и обезпечаването на доказателствата. Вещото лице е дало заключение, че иззетите от органите по приходите данни по приложените протоколи не се намират в обекта, което означава, че програмата е сменена, след изземването на данните от органите по приходите. В допълнителното заключение вещото лице от техническата експертиза определя продадени артикули за единица време по програма, която е различна от използваната от органите по приходите и видът на която не посочва. При неяснота на използваната програма за определяне на продажбите за единица време заключението на вещото лице в тази част е необосновано и съдът не следваше да възприема същото като основание за корекции на РА относно броя и стойността на извършените фискални и нефискални продажби в ревизираните периоди. Съдът е приел, че определянето на разходите за покупка на продадените артикули без фискализация чрез съотношението на приходите и разходите в годишните финансови отчети на отчетените продажби е неправилно. Изводът противоречи на чл. 122, ал. 2, т. 15 и 16 и ал. 4 от ДОПК.