Определение № 324 от 01.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4042/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х. чрез адв. С. срещу решение № 480 от 27.03.2014г. по гр.д. № 3169/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е изменено решение № 294 от 26.02.2014г. по същото дело в частта му за разноските като частните жалбоподатели /ищци по иска/ са осъдени да заплатят на ответника В. К. В. 1478 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по частната жалба В. К. В. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: С решение № 249 от 26.02.2014г. по гр.д. № 3169/2013г. на Варненски окръжен съд е оставено в сила решение № 2503 от 23.07.2009г. по гр.д. № 9123/2007г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х. срещу В. К. В. иск за установяване, че ответникът не е собственик на ПИ №2179 по плана на новообразуваните имоти на СО”А. мак”. В полза на ответника по иска В. В. са присъдени 394 лв. разноски. В срока по чл. 248, ал.1 ГПК с молба вх.№ 7351/11.03.2014г. В. В. е поискал присъждане на пълния размер на направените разноски 1189лв. съгласно приложения в съдебно заседание списък на разноските. Ищците са възразили срещу искането. С обжалвания акт - решение № 480 от 27.03.2014г. /актът е решение, тъй като с него е разгледано и искане за поправка на очевидна фактическа грешка/ съдът е приел, че действително направените разноски са 1478лв. и е изменил решението като е присъдил тази сума. При горните обстоятелства, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд неправилно е определил дължимите на въззъваемия /ответник по иска/ разноски. В приложения в съдебното заседание на 30.01.2014г. списък на разноските действително е посочена сумата 1478лв. разноски, от които 678лв. за експертизи и 800 лв. адвокатско възнаграждение. Видно, че в съдебното заседание при представяне на списъка пълномощникът на въззиваемия е заявил, че следва да се коригира сумата за вещо лице предвид постановеното в същото съдебно заседание определение, с което в тежест на въззиваемия е поставено половината от възнаграждението на вещото лице К., а не пълния му размер от 578 лв. Видно, че в изпълнение на това определение въззиваемият е внесъл сумата 289лв. за вещото лице. Именно затова в молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е претендирал присъждане на 389лв. разноски за експертизи по 2 платежни документа за внесени 100лв. и 289лв. Съдът е присъдил размер на разноските по-висок от реално направените и поискани от страната, с което е постановил неправилен акт. Съгласно гореустановеното В. В. е направил разноски в размер на 1189 лв. и присъдената сума следва да се намали до този размер като бъде отменено решението на въззивния съд /в частта му имаща характер на определение/, с което се присъждат разноски над тази сума. В останалата част - за присъдените разноски 1189лв. частната жалба е неоснователна. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.