Определение № 403 от 27.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 389/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 и чл.275,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Д. П. от П. против разпореждане № 335/22.02.2012 г. по в.гр.д. № 12/2012 г. на Плевенски ОС, с което е върната частната му касационна жалба по въззивното дело и се оставя без разглеждане молбата му за освобождаване от д.т., респ. за удължаване на срока за внасяне на д.т. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е върната, тъй като в указания срок не са отстранени и трите й нередовности. Затова, след като не са отстранени другите две нередовности, е безпредметно произнасянето по молбата за освобождаване от д.т., респ. удължаване срока за внасянето й. Отделно от горното, следва да се има предвид следното: Обжалваното с частната касационна жалба определение, постановено по реда на чл.419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл.274,ал.3 ГПК. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда изрично от ГПК. По изложените съображения, частната жалба, в която няма нито един довод по същество, с оглед на крайния резултат е неоснователна и затова обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.