Определение № 509 от 24.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2333/2015 г.

Производството е по чл.122 от ГПК. Образувано е по повдигнат с определение от 22.07.2015 г. по т.д.№2671/2012 г. на САС, спор за подсъдност със Софийски градски съд, относно въпроса кой е компетентният съд да разгледа и да се произнесе по молбата на [фирма] за връщане на внесената от същото дружество парична гаранция по допуснато обезпечение на бъдещия му иск срещу [фирма]. Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение като прецени данните по делото, намира следното: С определение от 30.07.2012 г. по ч.гр.д.№2671/2012 г. на САС, е отменено определение на СГС от 25.06.2012 г. по ч.гр.д.№8772/2012 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу [фирма] и исканото обезпечение е допуснато при предпоставката на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК, с определяне на гаранция в размер на 30 000 лв., внесена от молителя по сметка на САС. С разпореждане от 08.07.2015 г., СГС е постановил връщане на САС на препратената му от същия съд молба на [фирма] за връщане на внесената парична гаранция по допуснато обезпечение на бъдещия иск, като с определението от 22.07.2015 г., съставът на САС, позовавайки се на формирана от ВКС практика е приел, че компетентен да се произнесе по молбата е съдът, сезиран с искането за допускане на обезпечение - в случая СГС. Изложените от САС съображения се споделят напълно и от настоящия състав. Компетентен да се произнесе по искането за връщане на внесена гаранция по допуснато обезпечение на иск е съдът по обезпечението – този, пред който е предявена молбата за допускането, но не и съдът осъществил истанционен контрол срещу определението на първоинстанционния съд, постановено в производство по чл.390 от ГПК. С произнасянето на въззивния съд по чл.396 от ГПК, компетентността му е изчерпана и той не може да бъде адресат на последващи молби, произтичащи, респективно свързани с обезпечителното производство, а може да осъществи единствено инстанционен контрол при евентуално обжалване на първоинстанционно определение, постановено по искане за отмяна на обезпечението и/или за освобождаване на паричната гаранция. Също така е необходимо да се отбележи, че обстоятелството по чия сметка е внесена паричната гаранция /на което се е позовал СГС в разпореждането си от 08.07.2015 г./ е без значение, тъй като с оглед разпоредбата на чл.297 от ГПК, влязлото в сила определение на първоинстанционния съд относно връщане на гаранцията, би се явило задължително и за САС като титуляр на сметката, по която е била внесена гаранцията. Мотивиран от горното и на основание чл.122 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,