Решение № 2707 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12116/2016 г.

Решение № 2707 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12116/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С. Х., в качеството й на процесуален представител на И. С. В., срещу решение № 1524 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 3334 по описа за 2014 г. на административен съд - П., в часта, с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу оспорения ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. оспорва същата чрез депозирана писмена защита от юрисконсулт И. П.. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № 161401374 от 6.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден в частта относно определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирани години от 2007 г. до 2012 г. в общ размер от 7 863.62 лв. и лихва за забава в размер на 4 025.30 лв., както и определени задължения за осигурителни, социални и здравни вноски по КСО и ЗЗО, по вид и размер, конкретно посочени в акта за ревизиран период 1.01.2007 г. -31.12.2012 г. Административният съд е отменил ревизионния акт по повод формираните задължения за осигурителни вноски и в тази част няма постъпила касационна жалба. В хода на ревизията е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред затова, уреден в чл. 122 и сл. от ДОПК. Ревизираният период е бил 1.01.2007 г. -31.12.2011 г. Лицето е уведомено затова, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е поискано представяне на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Безспорно е установено, че то ревизираният субект е физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице, на основание чл. 3, т. 1 и т. 6 от ЗДДФЛ. Има регистрирана фирма като едноличен търговец "Х.-И. В.", която не е осъществявала дейност през ревизирания период. Лицето е семейно с три деца, като е работило по трудови правоотношения и не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните години. Ревизиращите органи са приели за недостиг сума в размер на 66 436.89 лв. за 2008 г.; в размер на 8 119.60 лв. и в размер на 14 733.40 лв. за 2010 г. Като начално салдо е приета сума в общ размер от 9 297.34 лв. Основните спорни моменти в производството са били относно установяването на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за да бъде осъществена ревизията по специалния ред, както и формирането по основание и размер на посоченото публично вземане за данък върху доходите, респ. неговата дължимост за ревизираните години. Последното изисква и преценяване на формирания паричен поток в неговите приходни и разходни части, както и началното салдо към 1.01.2007 г. По повод на последното съдът е приел, че правилно административните органи са приели за недоказани твърденията за налични парични средства в размер на 200 000.00 лв., предоставени чрез договор за дарение от бащата на ревизираното лице (100 000.00 лв.) и от осъществявана работа и дейност в РТурция от съпруга Т. В.. По повод дарените парични средства е разпитана свидетелката Х. Г. В., майка на съпруга, като правилно показанията й не са кредитирани от съда, както не са приети като годно доказателство и декларациите на дарителя. По делото не се доказва способността на дарителя С. С. да предостави сума в посочения размер, както и нейното предоставяне, още повече, че се твърди, че е дадена сума в размер на 150 000.00 лв. и на Т. В.. По повод на твърдяни реализирани парични средства от съпруга в резултат на получено от него възнаграждение, изплатен дивидент или предоставени в заем пари в РТурция, по делото също не са ангажирани доказателства. Съдът се е позовал на дадените показания от свидетеля А. И. А., които не е кредитирал и в които изрично се казва, че паричните средства са декларирани при преминаване на границата с РТурция. По делото са събрани писмени доказателства на основание чл. 192 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК от МВР - Главна дирекция "Гранична полиция" и Агенция "Митници", по повод установяване броя на влизанията и излизанията в и от територията на РТурция, както и относно деклариране на внос на валута от Т. В. през периода 1998 г. -2001 г. От третото задължено лице е постъпил отговор, че справка за преминаване през ГКПП на български граждани се съхраняват 10 години, поради което такава не може да се изготви за искания период, а за такъв след 2005 г. От другото трето задължено лице е постъпил отговор, че за посочения период не са открити данни за регистриран внос на парични средства от Т. В., като до 31.12.1999 г. валутните митнически декларации се попълват в две екземпляра. Такива не са представени в обсъжданото съдебно производство, макар и относими към съпруга на жалбоподателката, с оглед на придобити парични средства в режим на СИО. Не са открити данни и за деклариране на получени средства от това лице в системата на НАП, последният и в качеството му на правоприемник на ГУ "Данъчна администрация", респ. в неговия архив. Също така съдът не е приел за установено по категоричен начин притежаването на парични средства във валута, въпреки предоставените 4 броя валутни депозитни книжа с титуляр Т. В., на разрешение за откриване на дружество с ограничена отговорност, банково бордеро за изплатени средства и 2 броя представени договори за продажба между трети лица. Съдът не е кредитирал и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, понеже същата приема за доказани тези спорни факти относно наличното парично салдо към 1.01.2007 г., още повече, че обсъжданите парични средства, резултат от трудова и стопанска дейност на съпруга са от период много преди тази дата. Съдът приема също, че няма данни за получени парични средства от Т. В. за период 1.01.2000 г. -31.12.2006 г. от трудови възнаграждения или от стопанска дейност, вкл. и за изплатен дивидент. По делото се установява, че на съпруга също е издаден ревизионен акт, като е проведено съдебно производство по оспорването му, приключило с влязло в сила като окончателно решение № 13576 от 14.12.2015 г. по адм. дело № 9178 по описа за 2015 г. на ВАС, осмо отделение. В него е преценен като законосъобразен издадения в производство по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизионен акт, с който на съпруга са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за същия ревизиран период. В това съдебно производство са преценявани същите доказателства, събрани и в настоящото производство по повод осъществяваната дейност на Т. В. в РТурция. Настоящият съдебен състав намира, че преценката на правнорелевантните факти на съда е правилна, както и на събраните писмени доказателства. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на обсъжданите парични средства от работа и дейност в РТурция към първата ревизирана година. Във връзка с това правилно не е ценена и съдебно-счетоводната експертиза. Фактическите констатации на ревизионния акт, с оглед на чл. 124, ал. 2 от ДОПК не са оборени в какъвто смисъл е и установеното и прието от административния съд. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, а на ответната страна трябва да се присъдят съдебни разноски в размер на 665.01 лв., на основание чл. 161 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение