Определение от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2026 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Б. С. З. от гр. София за прогласяване нищожност, евентуално отмяна поради незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за Социално подпомагане, приет с ПМС № 243 от 05.11.1998 г., обн. ДВ бр. 133/11.11.1998 г., доп. бр. 42 от 1999г., изм. бр. 44 от 2023г., в сила от 01.06.2023г. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране изпълнението на оспорената разпоредба до произнасяне на съда по жалбата с окончателен съдебен акт. Сочи се, че прилагането й причинява на З. значителни и трудно поправими вреди, изразяващи се в системното му лишаване от средства за медикаменти и храна, доказателство за което е издаденият със Заповед № ЗСП/Д-С-ВЗ/510 от 16.04.2026г. на директора на ДСП – Възраждане отказ. Твърди се, че продължаването на действието на този изкуствено нисък праг пряко застрашава физическото му оцеляване, което според жалбоподателя обосновава особено важен интерес за спиране на неговото изпълнение. Искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Оспорването на подзаконовите нормативни актове няма суспензивен ефект, но действието им може да бъде спряно от съда съгласно предвидената в чл. 190, ал. 1 от АПК възможност. Тъй като разпоредбата на чл. 190, ал. 1 АПК не сочи условията, при наличието на които съдът може да допусне спиране на действието на оспорени норми или на целия подзаконов нормативен акт, за такива следва да се приемат предпоставките, визирани в чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 АПК. За да се уважи искането за спиране действието на подзаконовия нормативен акт е необходимо оспорващият да докаже, че действието на този акт или конкретна негова разпоредба би му причинило значителна или трудно поправима вреда, по смисъла на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да има както имуществен характер /загуба или пропусната полза/, така и неимуществен. Същественото в случая е, че тя трябва да е значителна и да рефлектира в имуществената или правна сфера на молителя в такава степен, че да го затрудни да я поправи. В същото време законодателят изисква настъпването й да е достатъчно вероятно като за вероятността от настъпването на вредата и за значителния й размер искащият спиране следва да представи убедителни доказателства, а не само да твърди това. В конкретния случай от представените с молбата доказателства не се установява тезата на оспорващия, че предварителното изпълнение на оспорения чл. 9 ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за Социално подпомагане, приет с ПМС № 243 от 05.11.1998 г., обн. ДВ бр. 133/11.11.1998 г., доп. бр. 42 от 1999г., изм. бр. 44 от 2023г., в сила от 01.06.2023г. би му причинило значителни или трудно поправими вреди. Неподкрепените с доказателства твърдения на оспорващия, че единственият му доход е получаваната пенсия за инвалидност в размер на 330 евро, не могат да обосноват основателност на искането. Сочи се получаван реален доход под официалната линия на бедност, но не се обосновава и доказва причината за липса на средства за издръжка - влошено здравословно състояние, временна или трайно намалена неработоспособност, невъзможност за извършване на трудова дейност, безработица и т.н. По тези съображения, изложените с искането доводи не мотивират противопоставимост на причинените на жалбоподателя от действието на чл. 9 ал. 2 от Правилника вреди на обществения интерес, охраняван с издаване на подзаконовия нормативен акт. По изложените съображения съдът приема, че твърденият от жалбоподателя частен интерес не е противопоставим на обществения интерес и не са налице условията на чл. 166, ал. 2 вр. с чл. 196 АПК за допускане спиране действието на оспорената разпоредба на Правилника за прилагане на ЗСП. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение