Определение № 10428 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10566/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Определение № 3947 от 21.08.2026 г. по адм. дело № 1058/2026 г. Административен съд – Стара Загора (АС-Стара Загора) е оставил без уважение искането на И. Д. Г. от гр. Крън за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 26-0284-000149 от 16.06.2026 г., издадена от началник сектор към РУ Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наредено временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от И. Д. Г., чрез чрез процесуалния му представител адв. Глушкова. В същата се прави оплакване, че така постановеното определение е неправилно, като се излагат конкретни доводи в този смисъл. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение на АС-Стара Загора като неправилно и вместо него - да постанови друго такова, с което да спре предварителното изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ - заповед № 26-0284-000149 от 16.06.2026 г., издадена от началник сектор към РУ Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора. Ответният по частна жалба – началник сектор към РУ Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, не взема становище по основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба, подадена от И. Д. Г. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0284-000149 от 16.06.2026 г., издадена от началник сектор към РУ Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП е наредено временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Наред с жалбата било депозирано и искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ, което било мотивирано с доводи, че отнемането на СУМПС ще доведе до невъзможност И. Д. Г. да изпълнява трудовата си дейност, както и своите битови и семейни задължения, изискващи шофиране на автомобили. За да остави без уважение искането, първоинстанционният съд е приел, че И. Д. Г. не е доказал настъпването на значителна или труднопоправима вреда в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Изложил е мотиви, че липсват твърдения за наличието на вреди, които да могат да се противопоставят на презюмирания обществен интерес от предварително изпълнение на издадената Заповед за прилагане на ПАМ. Определението на АС-Стара Загора е правилно. В частната жалба на И. Д. Г. се поддържат оплаквания за неправилност на определението на АС-Стара Загора. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е анализирал фактите по делото в тяхната съвкупност, като е игнорирал както вероятната основателност на жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ, така и трудно поправимите вреди, които биха настъпили за него. Изложени са и аргументи по отношение законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0284-000149 от 16.06.2026 г., издадена от началник сектор към РУ Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП е наложена ПАМ, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, възникнали след издаването на административния акт. При тази правна уредба, прилагането на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" е свързано с поведение, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Именно поради това предварителното изпълнение на мярката е насочено към защита на особено значими обществени ценности – живота и здравето на останалите участници в движението. В този аспект обоснован и съответстващ на закона е изводът на първоинстанционния съд, че И. Д. Г., който носи доказателствената тежест, не е установил наличието на значителна или трудно поправима вреда, която да е пряка последица от предварителното изпълнение на административния акт. Това заключение не се променя от обстоятелството, че предварителното изпълнение на мярката ще осуети възможността на нейния адресат да изпълнява своите битови, семейни и трудови задължения - обстоятелства, които не биха могли да се квалифицират като "нови" по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно. Освен това същите са общовалидни и относими по принцип към последиците от всяка ПАМ от този вид. Според трайното разбиране на ВАС, значителна или трудно поправима вреда е само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред и която може да се противопостави на охранявания обществен интерес. В случая, временната невъзможност на И. Д. Г. да упражнява своето право на управление всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни, а нейното незабавно изпълнение е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподотел със същата степен на значимост. Твърденията за затруднения при упражняване на трудова дейност не могат сами по себе си да обосноват спиране на предварителното изпълнение, когато приложената мярка е с превантивен и преустановителен характер, насочена към осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Останалите доводи в частната жалба не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите касаят законосъобразността на оспорената заповед и са ирелевантни към преценката за основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. При липсата на законоустановените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, обосновано първоинстанционният съд е приел, че предявеното от И. Д. Г. искане се явява неоснователно. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,