Определение № 8257 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7067/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. К. Д., от гр. Пловдив, чрез адв. Т. Табаков, АК – Пловдив, срещу Определение № 7765 от 29.06.2026 г. по адм. дело № 1784/ 2026 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1204-000268/ 07.04.2026 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София. Изложените от частния жалбоподател доводи в основната си част се отнасят до законосъобразността на ЗППАМ по същество. По отношение допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта и отхвърляне искането за спиране се твърди, че предварителното изпълнение на заповедта ще създаде затруднения и вреди за жалбоподателя и ще рефлектира неблагоприятно върху финансовото му състояние, съответно, че ще повлияе на изпълнението на договори, сключени от фирмата, към която работи като геодезист. Към частната жалба няма приложени доказателства. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на оспорената пред АдмС – Пловдив заповед. Претендират се разноски, вкл. адвокатско възнаграждение с приложен списък на разноските. Ответникът, Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на М. К. Д., чрез адв. Табаков, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1204-000268/ 07.04.2026 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 58, т. 4, пр. 2 от ЗДвП, на М. К. Д., ••••••••••, от гр. Пловдив, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.“ В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение на Заповедта. За да отхвърли искането за спиране, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди по вид и размер. На следващо място е изложил, че жалбоподателят не се е позовал на нови факти, възникнали след постановяване на процесната ЗППАМ, което съставлява кумулативно изискуема предпоставка за спиране изпълнението ѝ с оглед разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК. Определението е правилно. Както беше посочено по – горе, оспорената Заповед, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з", подб. „бб" ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Няма спор, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като му придава изпълнителна сила. Това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила, неизменно съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини необосновано вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Законодателят обаче, в определени случаи, е предвидил, че обжалването няма суспензивен ефект. Тази изключителна мярка, както правилно е посочил съдът, е разписана в случая с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси – живота и здравето на участниците в движение по автомагистрала. Изпълнението на ПАМ може да бъде отложено, ако молителят докаже трудно поправима и значителна вреда, като съдът в условията на чл. 166 от АПК прави преценка за необходимостта от спиране на база нови обстоятелства. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, която може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи, като следва да бъде противопоставима на обществения интерес. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая доказателства за конкретни по размер вреди не са налице, а такива за нови обстоятелства не са представени, въпреки че тежестта за това е изцяло върху молителя. Претендираните от молителя вреди, касаещи финансовото му състояние, респ. затруднение изпълнението на договорите на фирмата, към която работи, не представляват такива, които да не могат да бъдат репарирани по реда на ЗОДОВ, ако се докаже, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е незаконосъобразна. Освен това, в настоящото производство, относими са единствено доказателствата за причинени значителни или трудно поправими вреди на оспорващия, поради което доводите му за причиняване вреди на фирмата, в която упражнява трудовата си дейност, са неотносими към предмета на спора. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС определение не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на частния жалбоподател не се дължат разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,