Определение № 50314 от 13.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 878/2021 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. С молба с вх. на ВКС № 508 895/03.11.2022 г., подадена от „Техно Строй България“ ООД, чрез процесуален пълномощник, касатор в производството по т.д. № 878/2021 г. на ВКС, е заявено искане за освобождаване на сумата от 36 340 лв., внесена по сметка на ВКС като обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Искането е мотивирано с твърдение, че всички присъдени на ищеца суми /съобразно постановеното по реда на чл.294 ГПК въззивно решение/ са заплатени доброволно. Към молбата е представено заверено ксерокопие от преводно нареждане от 25.10.2022 г., от което е видно, че сумата от 42 460.23 лева е преведена по сметка на [община]. Ответната община не е заявила становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, намира молбата за основателна, поради следното: С определение № 117 от 12.03.2021 г. по ч.т.д. № 540/2021 г. по описа на ВКС е спряно изпълнението на невлязлото в сила решение № 10014 от 08.01.2021 г. по в.т.д. № 532/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав, с което е потвърдено решение № 2196 от 04.12.2019 г. по т.д. № 2315/2018 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав. С последното решение дружеството молител, е осъдено да заплати на [община] сумата 25 722.36 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на появили се в гаранционните срокове недостатъци в монтирани осветителни тела, изпълнени по договор за възлагане на обществена поръчка от 01.09.2014 г. по проект „Реконструкция и изграждане на ефективно енергоспестяващо и екологично улично осветление“ на [населено място], [населено място] поле, [населено място] и [населено място] бърдо, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. С решение № 69 от 22.06.2022 г., постановено по настоящото дело, касационната жалба е уважена, обжалваното въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Повторното въззивно разглеждане на делото е приключило с постановяване на решение № 646/17.10.2022 г. на САС, с което е потвърдено осъдителното първоинстанционно решение. Независимо от липсата на окончателен съдебен акт по спорното материално право и неустановяване на предпоставките по чл.282, ал.5 ГПК, искането на дружеството следва да се прецени като основателно. С реализираното от търговското дружество доброволното плащане, въз основа на годно изпълнително основание по чл.404, т.1, пр.2 ГПК /за главницата и лихвите/, кредиторът е удовлетворен и следователно е отпаднала целта на внесеното обезпечение. По делото е счетоводно удостоверено, че внесената от молителя сума от 36 340 лева се намира по сметката за обезпечения на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение