Решение № 1290 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8621/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за допускане до участие в конкурс за "главен асистент" по професионално направление 4.2 Химически науки "Физикохимия", чрез процесуален представител адв. Вълчева срещу решение № 2766 от 04.07.2025 г., постановено по административно дело №540/2025г. на Административен съд - Стара Загора, с което е обявено за нищожно Решение от 20.03.2025г. за недопускане на П. К. П. до участие в конкурс за "главен асистент" по професионално направление 4.2 Химически науки "Физикохимия", факултет " Химия и Фармация" на СУ "Св. Климент Охридски" и заявлението на П. за участие в конкурса е изпратено на научното жури за произнасяне. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяната на съдебното решение и отхвърляне на жалбата среку оспорения акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – П. К. П. се явява лично в съдебно заседание. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за транспорт и други в размер на 150 евро. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. С доводи за неправилност на оспореното решение предлага да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Стара Загора е решение на комисията, определена със заповед № РД 38 -83/17.02.2025г. на ректора на СУ "Св. Климент Охридски", обективирано в протокол от заседание, проведено на 20.03.2025 г. по обявен конкурс за академична длъжност „главен асистент", професионално направление 4.2. Химически науки (Физикохимия), с което П. К. П. не е допуснат до участие в конкурса, поради непредставяне на изискуемите по закон документи. За да обяви нищожността на оспореното решението, съдът е изложил съображения, че същото е прието от некомпетентен орган. Позовал се е на разпоредбата на чл. 21 от ЗРАСРБ, приемайки, че решението дали кандидатът отговаря на изискванията за допустимост се приема от Научното жури, а не от назначената комисия. Според АС - Стара Загора допускането до конкурс изисква преценка за съответствие с минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и ал.3 от ЗРАСРБ, която преценка е в изключителна компетентност на Научното жури, съгласно чл.20 във вр. с чл.21, ал.2 от ЗРАСРБ, поради което взетото от некомпетентен орган решение на комисията е нищожно. Решението е правилно. Академична длъжност "главен асистент" се заема въз основа на конкурс или избор, съгласно чл.18, ал.3 от ЗРАСРБ. На основание чл. 20, ал.1 от с.з. конкурсът се провежда от петчленно научно жури, като до участие в конкурса, съгласно чл.21, ал.1 от закона се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания, включително на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, и на изискванията на висшето училище или научната организация по чл.2б, ал.5. Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗРАСРБ повелява, че всички кандидати се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок 14 дни след определяне на журито, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа. В раздел II "Условия и ред за заемане на академичната длъжност "главен асистент" - чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ е предвидено, че изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изискания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от комисия, в която се включват ръководителят на приемащото структурно звено, за чиито нужди е конкурсът и ръководителят на първичното звено, което е направило предложението за конкурса. Председателят и останалите членове на комисията, както и техния общ брой се определят със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация. Изрично в чл. 48, ал. 3 ППЗРАСРБ е предвидено, че съответствието с минималните национални изисквания и с изискванията по чл.1а, ал. 2 се проверява от научното жури. Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок до 14 дни след определяне на журито по чл. 49, ал. 1, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа, съгласно чл. 48, ал. 4 ППЗРАСРБ. От анализа на посочените по - горе разпоредби се налага извода, че макар и с 48, ал.2 от ППЗРАСРБ да е предоставена компетентност на комисията да извърши преценка на законовите изисквания за допустимост на кандидатите, която представлява първия етап от проверката за допустимост, на тази комисия не е предоставена компетентност да вземе решение за недопускане на кандидатите с нарочен акт - в случая решение. Това е така защото преценката за допустимост включва и преценка за наличието на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, и на изискванията на висшето училище или научната организация по чл.2б, ал.5, която е в изключителна компетентност на научното жури по аргумент от чл. 21, ал.2 ЗРАСРБ и чл.48, ал.2 и ал.23 от ППЗРАСРБ. Следователно както в закона, така и ППЗРАСРБ няма разпоредба, която да посочва, че проверяващата комисия по чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ е компетентен орган на висшето училище по допускане на кандидати в процедура за заемане на академична длъжност и се произнася с нарочен акт, който да има правни последици спрямо кандидатите и научното жури. Смисълът на разпоредбата на чл.48, ал.2 ППЗРАСРБ е създаването на комисия като помощен орган, а не като решаващ орган, защото в нея изрично е предвидено, че проверява изискванията към кандидатите, без тези за минимални национални изисквания и по чл. 2б, ал.2 и ал.3 от закона, респ. чл.1а, ал.2 от правилника. Както в закона, така и в правилника липсва разпоредба, която да предвижда, че комисията се произнася с решение по допускане на кандидатите. Напротив в чл.48, ал.4 от ППЗРАСРБ изрично е предвидено, че за резултата от процедурата по допускане кандидатите се уведомяват в 14- дневен срок след определяне на журито по чл.49, ал.1, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа. Следователно законодателят изрично е предвидил при провеждане на процедурата, първо сформирането на научното жури, което в определен срок да вземе решение за допускане на кандидатите, респ. да съобщи мотивите за отказа на недопустатите кандидати. След така анализираната правна уредба се налага извод, че решението на първоинстанционния съд, с което е обявил за нищожно протоколно решение от 20.03.2025 г. на комисия, назначена със заповед № РД 38 -83/17.02.2025г. на ректора на СУ "Св. Климент Охридски" за недопускане до участие в конкурса на П. К. П., е правилно и съответно на приложимите разпоредби на закона. Същото е издадено от материално некомпетентен орган и е налице е основание по чл. 146, т. 1 АПК. Възражението в касационната жалба, че след като комисията не притежава компетентност да постанови решение за допускане, респективно недопускане до участие в конкурса, то оспореното решение има характер на акт по чл.21, ал.5 АПК и не подлежи на обжалване, то подадената жалба срещу акта на комисията е недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане не се споделя от настоящата съдебна инстанция. Решението на комисията няма характер на акт по чл.21, ал.5 от АПК, а акт за недопускане на кандидат, който е от компетентност на друг орган - научното жури, с който акт се засягат правата и законните интереси на кандидата в конкурса и който препятства по нататъшното му участие в процедурата. Ето защо е годен за обжалване акт и подадената срещу него жалба е допустима за разглеждане. Оплакванията в касционната жалба за неправилно приложение на материалния закон, поради изложените по - горе съображения са неоснователни. По направеното в касационната жалба бланкетно оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне предвид разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и обстоятелството, че такива нарушения не са посочени и конкретизирани в жалбата. Останалите оплаквания, касаят съществото на решението на комисията за недопускане на кандидата, които поради неговата нищожност не подлежат на разглеждане. Независимо от изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски за транспорт и други не може да бъде уважено, поради липсата на доказателства за реално сторени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение