Определение № 429 от 08.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба от В. Ж. И. от [населено място] против определение от 07.3.2012 г. по гр.д. №3164/2007 г. по описа на С. градски, в.о., ІІ-Г състав., с което е оставена без разглеждане молба за допълване на решение от 29.3.2010 г. по същото дело и връщане на същата като процесуално недопустима, като подадена след изтичане на срока. Обстоятелствата по делото са следните: С молба от 11.5..2010 г. ищцата В. Ж. И. е поискала от въззивната инстанция допълване на въззивното решение в частта за разноските по решение от 29.3.2010 г. по гр.д.№3164/2007 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-Г състав. С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че молбата е подадена след изтичане на едномесечния срок от обявяване на решението в мотивите, което според съда е станало на 29.3.2010 г. Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба от ищцата В. Ж. И. с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че след като е получила съобщението за въззивното решение на 14.4.2010 г. молбата за допълване е подадена своевременно на 11.5.2010 г., както и че неправилно СГС е приел, че срокът тече от 29.3.2010 г. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на посочения съд за продължаване на съдопроизводството по молбата от 11.5.2010 г. Ответниците по касация – М. на р. р. и б., С. г.п. и Д. чрез м. на ф., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя и е основателна по следните съображения: Обжалваното определение е неправилно. В нарушение на съдопроизводствените правила Софийският градски съд е приел, че срокът, в който ищцата е могла да иска допълване на въззивното решение започва да тече на 29.3.2010 г. От протокола за проведеното на 17.3.2010 г. съдебно заседание е видно, че съдът е посочил, че ще обяви решението си в срок, без да посочи конкретна дата. Действително решението е датирано на 29.3.2010 г., но съобщението до ищцата е получено от нея на 22.4.2010 г., поради което от тази дата започва да тече срокът по чл.248, ал.1 ГПК, и който е изтекъл на 22.5.2010 г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 11.5.2010 г., която дата попада в рамките на срока, поради което не е недопустима. Изложеното налага извод за основателност на частната жалба, поради което тя следва да бъде уважена, обжалваното определение отменено и делото следва да бъде върнато на Софийския градски съд за произнасяне по същество по молбата на ищцата по чл.248 ГПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,