Определение № 60441 от 09.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2565/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. З. против определение № 614/06.10.2021 г. по ч.т.д.№ 952/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия против определение № 435/05.08.2021 г. по т.д.№ 1606/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за спиране на регистърното производство, на основание чл. 536 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.19 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, по заявление А9 с вх.№ 20210804193932, подадено по партидата на ДП „Пристанищна инфраструктура „, за вписване промени по партидата на предприятието. Оспорва правилността на извода на съда за необжавлаемост на отказа за спиране на регистърното производство, възприемайки по-широко тълкуване на чл. 536 ал.3 ГПК – като уреждаща обжалваемост на определенията постановени по „искания за спиране на регистърно производство „ ,независимо от резултата от произнасянето на първоинстанционния съд.В останалата си част частната жалба съдържа доводи по същество относно предпоставките за допускане на спирането, някои от които първоинстанционният съд неправилно е счел че не са налице. Тези съображения са извън обхвата на проверката по настоящия спор, сведена до правилността на отказа на въззивния съд да разгледа частната жалба срещу произнасянето на първоинстанционния съд по съществото на искането с правно основание чл. 536 ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на производството пред въззивния съд, съдебен акт. За да се произнесе по основателността на частната жалба настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд, изхождайки от общите предпоставки за обжалваемост, съгласно чл. 274 ал.1 т.1 ГПК, вкл. позовавайки се на формирана практика на състави на Върховен касационен съд по приложението на чл. 536 ал. 3 ГПК, е приел, че чл.536 ал.3 ГПК следва да се възприема в точния си смисъл – на уреждащ обжалваемост само на определенията за спиране на регистърното производство, на основание чл. 536 ал.1 ГПК, не и на тези, с които се отказва спирането, каквото е настоящото първоинстанционно определение и доколкото, при липсата на изрична разпоредба за обжалваемост / чл.274 ал.1 т.2 ГПК /, съгласно преждеприетото по отношение на чл. 536 ал.3 ГПК, с това определение не се прегражда развитието на регистърното производство / чл.274 ал.1 т.1 ГПК /. Частната жалба е неоснователна, а въззивното определение – като правилно – следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 3 ГПК охранителното производство се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. В изр. 2 на чл. 536, ал. 3 ГПК е посочено, че определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа. Разпоредбата на чл. 536, ал. 3, изр. 2 ГПК е ясна и предвижда изрично обжалваемост по реда на чл. 274 и сл. ГПК само на определението, с което съдът спира охранителното производство в случаите на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Тази разпоредба не подлежи на разширително тълкуване, поради което от нея не може да бъде изведена допустимостта на частна жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искането за спиране на охранителното производство. По тези съображения определението, с което съдът е отказал да спре регистърното производство, не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Отказът за спиране на регистърното производство на основание чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не прегражда развитието на регистърното производство и с оглед на това определението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането за спиране, не подлежи на обжалване и в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС, обективирана в определение № 385 от 31. 05. 2013 г. по ч. т. д. № 2190/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 537 от 29. 09. 2017 г. по ч. т. д. № 1972/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 291 от 29. 05. 2018 г. по ч. т. д. № 1235/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 108 от 27. 02. 2020 г. по ч. т. д. № 335/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 292 от 27. 07. 2020 г. по ч. т. д. № 777/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. на ВКС. В този смисъл са изчерпателните мотиви на въззивния акт. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение