Определение № 27 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 155/2021 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на И. Н. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 1478/10.08.2018 г. по в. гр. д. № 829/2018 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 222 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 4452/2018 г. на ВКС, I-во г.о. С атакуваното решение на окръжния съд е потвърдено решение № 531 от 12.02.2018 г. по гр. д. № 16514/2016 г. на Варненския районен съд, с което е бил уважен предявеният от К. Х. П. и П. Х. П. срещу Г. М. И. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на реална част с площ 207 кв. м. от ПИ с идентификатор .... по КККР на в.з. „Ш.“, [община/, при граници на реалната част: ПИ с идентификатор ...., път и останалата част на ПИ с идентификатор ...., която реална част е означена в зелено на комбинираната скица № 4 към заключението на вещото лице, лист 233 от първоинстанционното производство. Молителят твърди, че неговата майка – ответницата Г. И., е противопоставила в процеса свое придобивно основание върху спорния имот - договор за доброволна делба от 2006 г., с който тя е получила имота в свой дял срещу парично уравнение. Тъй като това е станало по време на брака ѝ с бащата на молителя, той е станал съсобственик на имота. След смъртта на бащата, настъпила на 22.06.2014 г., молителят също получил по наследство дял в имота, като понастоящем е собственик на 1/4 ид. част, а майка му – на 3/4 ид. части. Молителят не бил конституиран като страна по образуваното през 2016 г. дело, но постановеното решение по чл.108 ЗС имало сила и спрямо него като съсобственик на имота. Твърди, че още от 2006 г. владее имота, снабдил се е с ПУП-ПРЗ, възложил е проектиране и е построил къща, в която обичайно пребивава. Затова иска отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.5, вр. чл.304 ГПК. Ответникът в производството К. Х. П. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Не е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като молителят не е бил конституиран като страна по делото. Не е налице и основанието по чл.304 ГПК, тъй като молителят няма качеството на необходим другар на ответника в процеса по приключилото дело. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално недопустима, тъй като изхожда от нелегитимирано лице. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е на разположение само на лице, което е било страна по делото, но не е участвало в него поради нарушаване на процесуалните правила; не е било надлежно представлявано или не е могло да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могло да преодолее. Тъй като молителят не е бил страна по приключилото дело, той не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Съгласно чл.304 ГПК отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото. Разпоредбата препраща към текста на чл.216, ал.2 ГПК, който регламентира необходимото другарство. Няма колебание в практиката на ВКС, че наличието на съсобственост върху имот не води до необходимо другарство по спорове за собственост на този имот - решение № 11 от 1.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2017 г., IV г. о., решение № 177 от 9.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4857/2007 г., I г. о., решение № 844 от 2.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 576/2010 г., I г. о., решение № 360 от 7.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 974/2011 г., III г. о., решение № 953 от 26.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2000 г., II г. о., решение № 230 от 28.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2296/2016 г., IV г. о., решение № 872 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1228/2009 г., I г. о., решение № 221 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2011 г., I г. о., решение № 104 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 24/2012 г., II г. о. Молителят обосновава основанието по чл.304 ГПК именно с твърдението, че като съсобственик е бил необходим другар по приключилото дело, че решението има сила на пресъдено нещо и по отношение на него, затова той има право да иска отмяната му. Тази позиция противоречи на посочената практика на ВКС. Молителят е трето лице, чуждо за приключилия правен спор, има защитата по чл.435, ал.5 ГПК или чл.523, ал.2 ГПК, в зависимост от това кога е установил владение върху присъдения имот – преди или след завеждане на делото по чл.108 ЗС. Той обаче не разполага с възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение по чл.108 ЗС, тъй като е чужд на този процес. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,