Определение № 8636 от 05.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8716/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ - гр. София, чрез процесуален представител юрк. Мустафа, против определение № 1292 от 13.08.2025 г., постановено по адм. д. № 377/2025 г. по описа на Административен съд – Враца. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – „Бора Вет“ ЕООД, в писмен отговор, оспорва частната жалба с доводи за нейната неоснователност. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - Враца спира предварителното изпълнение на заповед № РД11-2351/28.07.2025 г. на изпълнителния директор на БАБХ – гр. София, с която е наредено спиране на действието на разрешение за търговия на едро с ветеринарнолечебни продукти (ВЛП) № 118 – 01/07.08.2023 г., издадено на „Бора Вет“ ЕООД – гр. Враца. За да постанови този резултат съдът приема, че дружеството, в резултат на изпълнението на мярката, ще претърпи значителни и трудно поправими вреди, поради което прави извод за основателност на искането за спиране на изпълнението на наложената с разпореждането принудителна административна мярка. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, е наложена принудителна административна мярка изразяваща се в спиране действието на разрешение на търговия на едро с ВЛП № 118 – 01/07.08.2023 г., издадено на „Бора Вет“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, [улица] с местонахождение на обекта на търговия на едро с ВЛП: гр. София, ул. „Адам Мицкевич“ № 1, склад № 1 и № 2. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 131,параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти (Регламент (ЕС) 2019/6), чл. 339, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), във връзка с извършени проверки в обект за търговия на едро с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) на „Бора Вет“ ЕООД, при които е установено неспазване на изискванията, определени в чл. 101, параграфи 2, 5 и 7, буква „е“ на Регламент (ЕС) 2019/6. Законосъобразен е изводът на съда, че с разпореждането е наложена принудителна административна мярка като жалбата срещу нея не спира изпълнението, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, поради което е налице хипотезата на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК за разглеждане на искането за спиране на предварителното изпълнение на мярката. Изводът на съда, че в резултат на предварителното изпълнение на оспореното разпореждане за дружеството ще настъпят значителни вреди, поради което искането за спиране е основателно, е правилен. Самият частен жалбоподател изрично подчертава, че в конкретния случай не са настъпили действителни вредни последици, а се поддържа единствено тезата за наличие на риск от увреждане на обществения интерес. Следователно, деянието не предполага настъпването на реални вреди, а само потенциална заплаха, което по своя характер не обосновава прилагането на тежки ограничителни мерки. От друга страна, БАБХ мотивира наложената административна мярка с необходимостта от гарантиране на проследимостта на трансакциите с ВЛП, с цел ограничаване на рисковете за общественото здраве и здравето на животните. Това становище на административния орган обаче представлява явно и неправилно тълкуване и прилагане както на разпоредбата на чл. 339 ЗВД, така и на чл. 131, §2 от Регламент (ЕС) 2019/6 относно ветеринарномедицинските продукти. В резултат на това, издадените административни актове – Заповед № РД11-1803/18.06.2025 г. и Заповед № РД11-2351/28.07.2025 г. – са постановени в противоречие с основни принципи на правото, включително с конституционно признатото право на свободна стопанска инициатива и упражняване на търговска дейност (чл. 19 от Конституцията на Република България), като по този начин непропорционално ограничават правото на търговия на едро с ВЛП. В настоящия случай се проявява хипотезата на надхвърляне на правомощията от страна на административния орган – Българската агенция по безопасност на храните. Очевидно е, че с цел постигане на контрол и проследимост на трансакциите с ветеринарнолечебни продукти не е необходимо и не е оправдано спирането на търговската дейност на „Бора Вет“ ЕООД, както и лишаването на търговеца от правото му на стопанска инициатива и търговия. Алтернативният, законосъобразен и пропорционален подход би бил издаването на ясни методически указания и конкретни препоръки към всички регистрирани търговци на ВЛП, насочени към еднаквото и прозрачно прилагане на нормативната уредба. В случая ангажираните към настоящия момент по делото доказателства, установяват наличие на търпени от собственика на обекта значителни имуществени вреди, поради което не може да се направи извод за накърняване на обществения интерес, т. е. законовата презумпция за наличие на защитим обществен интерес е оборена. От събраните по делото доказателства е установено, че са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, поради което допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка правилно е спряно. Наложената принудителна административна мярка не съответства нито по обхват, нито по тежест на действително констатираните пропуски в дейността на дружеството. Очевидно е, че се касае за формално нарушение, което не е тежко по своя характер, а липсва и реална заплаха за обществения интерес, която да оправдае мярката по смисъла на закона. Допълнително, констатацията относно продажбата на четири флакона (шприц) „Орбенин“, използван за спиране лактацията при една крава, не показва по никакъв начин застрашаване на обществения интерес. Такава по същество единична и изолирана продажба, при това на ветеринарнолечебен продукт с ясна и добре позната цел на употреба, не може да обоснове предварително изпълнение на административен акт с толкова сериозни последици. Административният орган обосновава предварителното изпълнение на Заповед № РД11-2351/28.07.2025 г. и с твърдение за наличие на предходни нарушения, които обаче не са безспорно установени, нито могат да послужат като валидно основание за ограничаване на търговската дейност. Съдът вече е взел предвид новонастъпилото обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, а именно – че в резултат на проверката от 08.05.2025 г. е наложена втора имуществена санкция в размер на 1000 лв. с наказателно постановление № 65/20.06.2025 г. на директора на ОДБХ. Допълнително, с наказателно постановление № 74/07.07.2025 г. е наложена трета санкция, отново в размер на 1000 лв., като в него самият административен орган признава наличието на смекчаващи вината обстоятелства – нарушението е за първи път, а не са настъпили вредоносни последици. Жалба срещу последното постановление е депозирана пред СРС още на 23.07.2025 г., т.е. преди издаването на обжалваната Заповед № РД11-2351/28.07.2025 г. И трите наказателни постановления са надлежно обжалвани пред съда, поради което не са влезли в сила и не могат да бъдат приети за безспорно установени нарушения, както се твърди в заповедта. Издаването на нова заповед за спиране на търговската дейност при наличие на висящи съдебни производства по обжалване на предходни актове представлява преждевременна и неоснователна намеса в стопанската дейност на търговеца. Следователно, предварителното изпълнение на Заповед № РД11-2351/28.07.2025 г. е непропорционално, нецелесъобразно и не е оправдано от действителното фактическо положение. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че релевираните в частната жалба оплаквания са неоснователни и необосновани, поради което определението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав