Решение № 4729 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 559/2026 г.

Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Пловдив, депозирана чрез адв. Йотова, срещу решение № 9175/24.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2227/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по оспорване на П. Т. З., Т. И. Д. и Н. Р. Н. са отменени разпоредбите на т.1, т.2 /без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, в частта на включеното в цената на услугите 20% ДДС. В касационната жалба се прави оплакване, че решението е недопустимо и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира се уважаване на касационната жалба и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък. С молба от 04.02.2026 г. се релевира възражение за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК и се прилагат писма от НАП и Министерство на финансите, в които са изразени становища за приложението на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. Ответниците - П. Т. З., Т. И. Д. и Н. Р. Н., оспорват чрез процесуален представител адв. Бойчев, в депозирани по делото писмен отговор и бележки, основателността на касационната жалба. Молят за присъждане на разноски, съгласно приложен списък. В условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Подадена е и частна жалба на Общински съвет Пловдив, чрез адв. Йотова, срещу Определение № 9992/12.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2227/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е допълнено решение № 9175/24.10.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Иска се отмяна на оспореното определение поради неговата неправилност. Ответниците - П. Т. З., Т. И. Д. и Н. Р. Н., чрез процесуален представител адв. Бойчев, в депозиран по делото писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Претендират сторените в частното производство разноски съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Не изразява становище по подадената частна жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, прецени касационната и частната жалба като процесуално допустими,а разгледани по същество, те са основателни. С обжалваното решение административният съд е отменил разпоредбите на т.1, т.2 /без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, в частта на включеното в цената на услугите 20% ДДС. За да постанови този резултат съдът е счел, че дейностите, свързани с организирането на паркоместа в конкретно определени зони се извършват в обществен интерес и като такива са освободени от начисляване на ДДС по смисъла на чл. 3, ал.5 от ЗДДС, с оглед на което включването на 20% ДДС в цената на услугите е в противоречие с материалния закон. Извършвайки служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата съдебна инстанция установи недопустимост на постановеното решение. Съдът е сезиран с жалба по реда на чл. 185 АПК, с която в цялост са оспорени разпоредбите на т.1, т.2 /без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив. Основният довод по същество за отмяна на оспорените разпоредби е, че противозаконно в предоставянето на съответните дейности от общината е калкулирано 20% ДДС. Въпреки, че е записано оспорване в цялост на цитираните разпоредби, съдът се е произнесъл с решението си само в частта на включено в цената ДДС, отменяйки горецитираните разпоредби в частта на включеното в цената на услугите 20% ДДС, без да се произнесе по останалата част от предявения пред него спор. Съдът е трябвало още по време на съдебното производство да остави жалбата без движение и да укаже на жалбоподателите да уточнят, вкл. с обосноваване на доводи и възражения, дали оспорват изцяло съответните разпоредби или оспорването, касае само включеното в цената ДДС. Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, произнасяйки се без да е дал указания и без да е изяснил предмета на спора по направеното оспорване. Установено е произнасяне по нередовна жалба и по неизяснен спор от фактическа страна, което има за правна последица постановяването на недопустим съдебен акт. Във връзка с тези съображения, решението на АДмС-Пловдив следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд трябва да изясни предмета на оспорване, давайки указания на страните да уточнят оспорват ли разпоредбите в тяхната цялост или само по отношение на включеното в тях ДДС, съответно да обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства, включително представените пред настоящата инстанция и да се произнесе по целия спорен по делото предмет. Частната жалба на Общински съвет Пловдив срещу определение № 9992/12.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2227/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е допълнено решение № 9175/24.10.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските, е основателна предвид на резултата по настоящото дело. При новото разглеждане на делото, съдът следва на основание чл. 226, ал. 3 АПК, да се произнесе по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,