Решение № 7810 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10461/2016 г.

Решение № 7810 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10461/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на А. А. Г. от гр. П. срещу решение № 1479/21.07.2016 г. по адм. д. № 2842/2015 г. на Административен съд - П., в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-16-1402488-091-001/21.07.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 812/12.10.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. при ЦУ на НАП, относно установените на А. А. Г. задължения за внасяне за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 061,86 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 687 лева.

Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението, иска отмяната му и решение по същество, с което да се отмени РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Василева, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 74,25 лв.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на А. Г. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ:

• за 2007 г. в размер на 1 377, 39 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 099, 01 лева;

• за 2008 г. в размер на 1 061, 86 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 687 лева;

• вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2007 в размер на 2 742,48 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 3 535,75 лева, за 2008 г. в размер на 3 244,56 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 3 385,58 лева;

• за вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 716,70 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 573,22 лева и за 2008 г. в размер на 798, 48 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 606,46 лева.

Първоинстанционният административен съд е отменил РА в частта за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и по КСО и ЗЗО за 2007 г. и 2008 г. Решението в отменителната част на е обжалвано от заинтересованата страна - ДД "ОДОП" - П. и е влязло в сила.

За да отхвърли жалбата на лицето в останалата част, а именно относно определеното задължение за внасяне за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. е приел, че органите по приходите правилно са констатирали наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за процесния период от 2008 г.

Съдът е приел за обоснован и правилен подхода на органите по приходите да игнорират и да не приемат за доказани твърденията на ревизираното лице, че именно на 08.01.2008 г. сума в размер на 12 880 лева е върната от Г. С. П. на Господинов, като същата представлява предоставен от ревизираното лице заем в размер на 11 000 лева, ведно с начислена лихва по Договор за заем от 10.09.2005 г. Както от органа по приходите, така и от съда е направен извод, че посочените доказателства са съставени за нуждите на защитната теза на данъчнозадълженото лице, поради което не могат да бъдат приети за годни такива, които да установяват положителния факт, че именно на посочената дата 8.01.2008 г. сума в размер на 12 880 лева е била върната на заемодателя Господинов от заемателя Попов и е послужила като разполагаеми средства в брой, с които същият да покрие установените разходи.

Решението в обжалваната част е частично неправилно.

Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът относно връщането на заемната сума в размер на 12 880 лв. на 8.01.2008 г. и следва ли тя да бъде включена в приход на ревизирания субект за тази данъчна година.

Във връзка с връщането през 2008 г. на предоставените през 2005 г. средства са представени декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, договор за заем от 10.09.2005 г., разписка от 8.01.2008 г. за върнат заем, декларация-потвърждение от заемополучателя за връщане на сумата, с нотариална заверка на подписите от 02.07 2015 г. и показанията от разпита в съдебна фаза на производството на св. Попов, с които се потвръждава връщането на заема. Така представените доказателства, не са оспорени от ответната страна относно верността и достоверността им. При тези доказателства се явява доказано сключването, действителността на договора за заем, като реален договор, предаването на сумата, което не е спорно, и връщането на заемните средства. Този извод се подкрепя от всички събрани доказателства. От разпита в съдебна фаза на производството на св. Попов се установява, връщането на заема. Показанията на свидетеля не е в противоречие, а в потвърждение на представени писмени доказателства. Наличието на представените неоспорени писмени доказателства е достатъчно да се признае връщането на заемните средства в патримониума на ревизираното лице, поради което спорната сума следва да бъдат включена в приходната част на паричния поток на ревизирания субект за 2008 г. Вещото лице по назначената и неоспорена при приемането й от съда съдебно-счетоводна експертиза дава заключение за размера на дължимия данък при съобразяване върната сума от 12 880 лв. през 2008 г., при което данъчната основа по доходи с неустановен произход е в размер на 1530,44 лв. лв., след приспадане на дължимите здравноосигурителни вноски, е определена годишна данъчна основа за облагане за 2008 г. в размер на 1178,14 лв. и на тази база - дължим данък в размер на 117,81 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 73,08 лв.

Неоснователно е възражението на касатора свързано в установения недостиг на парични средства в размер на 1530,44 лв., който според ревизираното лице е в рамките на включените статистически разходи за издръжка в размер на 2628 лв. Именно поради включването на разходи за издръжка в паричния поток, не следва да се приеме, че сумата представляваща недостиг е в рамките на разходите по НСИ. В случай, че се приеме, че недостигът е в рамките на посочените разходи, би се нарушил принципът за включване в паричните разходи статистически установените граници на същите.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна, предвид което настоящата инстанция, след като отмени частично решението следва да постанови решение по същество, с което да отмени като незаконосъобразен РА в частта, с която на А. А. Г. е определено задължение за внасяне на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 117,81 лв. до пълния установен размер от 1 061,86 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер над 73,08 лв. до пълния размер от 687 лева.

При този изход на спора на касатора А. А. Г., гр. П., се дължат допълнителни разноски, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 107 лв. за първа инстанция и за касационната инстанция в размер на 300 лв. или общо в размер на 407 лв., а присъденото на Дирекция "ОДОП" - П. юрисконсултско възнаграждение за горницата над 123 лв. следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение