Определение № 5481 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4921/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал.5 ГПК. С определение №3204 от 25.10.2023г., постановено по ч. гр. д. №4554/2021г. по описа на ВКС, I г. о., изпълнението на невлязлото въззивно решение №907/29.06.2023г. на Софийски апелативен съд, постановено на 10.11.2021г. по в. гр. д. №2760/2022г. е спряно на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. С влязло в сила решение №340/11.06.2024г., постановено по настоящото дело е ОТМЕНЕНО решение №907/29.06.2023г., постановено по възз. гр. дело №2760/2021г. по описа на Апелативен съд- София в частта му, с която частично е отменено първоинстанционното решение, като вместо това МБАЛ „Д-р С. И.“ ЕИК[ЕИК], като възложител на работа на своя екип от лекари на основание чл.49 от ЗЗД е осъдена да заплати на М. К. Т. ЕГН [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. В. И. в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата, и в частта, с която МБАЛ „Д-р С. И.“ ЕИК[ЕИК] е осъдена да заплати на адвокат С. Л. от АК-В. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на основание чл. 38 ал.2 от ЗА пред първата инстанция в размер на 2 030лв. за М. К. Т., като вместо това искът на М. К. Т. за сумата от 50 000лв. е отхвърлен. Решението в останалата му част, с която МБАЛ „Д-р С. И.“ ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], като възложител на работа на своя екип от лекари на основание чл.49 от ЗЗД е осъден да заплати на М. М. Т. ЕГН [ЕГН], чрез неговия баща и законен представител М. К. Т. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. В. И. в размер на 180 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата не е допуснато до касационно обжалване. Постъпила е молба вх. №16882/07.10.2024г. от МБАЛ „Д-р С. И.“- ответник в производството, за освобождаване на внесената от дружеството парична гаранция във връзка с искането за спиране в размер на 316 410.30 лв., от които 180 000 лв. -главница и 136 410.30 лв.- лихви. Препис от молбата е изпратен до ответника по касационна жалба – М. М. Т., чрез неговия баща и законен представител- М. Т., получена на 25.10.2024г. от адв. Л., като в предоставения от съда срок липсва становище по искането. За да се произнесе по искането, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: От счетоводството на ВКС са издадени две бележки, от които се установява, че сумите от 180 000 лв. главница и 136 410.30 лв., внесени на 25.10.2023г. към 25.10.2024г. са налични по сметката за обезпечения на ВКС. С молбата си МБАЛ „Д-р С. И.“ представя платежно нареждане от 08.08.2024г. за сумата 288 321.40 лв. – с отбелязване – доброволно плащане по к. гр. дело №4921/2023г.- главница 180 000 лв., лихви 156 112.40 лв. и прихв. Разноски за МБАЛ- 47791 лв. и пл. нареждане за сумата 12 290 лв. – разноски за оказана безплатна помощ на М. Т.. С допълнителна молба от 21.11.2024г, е приложено удостоверение за актуалната банкова сметка на дружеството, по която да бъде преведена освободената гаранция. Действително съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено, каквато хипотеза в случая не е налице. Следва обаче да бъде съобразена целта, с която обезпечението се внася по набирателната сметка на съда, а именно да послужи за обезпечение на вземането на ищеца по предявения от него иск след като въззивното решение влезе в сила. В хипотеза, при която длъжникът-ответник в исковия процес, доброволно е изпълнил задължението си и е изплатил посочената във въззивното решение сума, следва да се приеме, че тази цел е постигната и внесеното обезпечение следва да бъде освободено и върнато на вносителя. При така изложената фактическа обстановка и като съобрази, че предвид извършеното доброволно изпълнение на влязлото в сила въззивно осъдително решение, е отпаднала нуждата от обезпечение на иска, настоящият състав на ВКС намира, че молбата по чл. 282, ал. 5 ГПК е основателна и гаранцията следва да бъде освободена. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение