Определение № 4405 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3901/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 от АПК и е образувано по частна жалба, подадена от Областния управител на област София- град против Определение N 1939 от 17.01.2025г., постановено по адм.д. N 6772/2024г. по описа на Административен съд – София град. С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за това, че неправилно съдът е определил размера на присъдените разноски, които са прекомерни и над предвидения минимален размер, като не е съобразил, че административната услуга е извършена, оспорването пред АССГ е било процесуално недопустимо и е било налице основание за прекратяването му на осн.чл.159, т.4от АПК. В тази връзка претенцията за разноски също е неоснователна, тъй като при отпаднал правен интерес, разноски не се дължат. Ответникът - Л. Б. А. не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд- София град е образувано по жалба на Л. Б. А. против мълчалив отказ за извършване на административна услуга- издаване на удостоверение за наличие или липса на АДС на имот или отписване на имота от актовите книги. В хода на производството, с молба от 19.11.2024г., от процесуалния представител на Областния управител е представено удостоверение с изх. N А23-6489-5 от 24.07.2024г., издадено по повод подадено от А. заявление от 16.05.2024г., с което се удостоверява, че имотът има държавен характер. Със същата молба се твърди, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес и се иска производството по делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес, тъй като заявената услуга била предоставена. Съдът обаче е приел, че предвид използвания стилистичен подход, няма яснота какво точно се има предвид под „ държавен характер“. След като представеното удостоверение няма търсената от заявителя съдържание, то не е налице отпаднал правен интерес от търсената защита. Напротив, налице е правен интерес от оспорване на мълчалив отказ, поради което съдът се е произнесъл по съществото на спора и с решение N 24992 от 27.11.2024г. е отменил мълчалив отказ на Областния управител на област София-град по заявление с вх. N ОА23-6489 от 16.05.2024г. на Л. Б. А. за издаване на удостоверение за наличие или липса на АДС за имот или за отписване на имота от актовите книги. Делото е изпратено като преписка на административния орган като му е указано, че следва да извърши исканата административна услуга в 7-дневен срок от влизане в сила на решението съобразно дадените задължителни указания в мотивите на решението. Недопустимо е с частна жалба против определение за допълване в частта за разноски да се правят оплаквания за недопустимост на съдебното решение и настоящата инстанция не дължи произнасяне по въпроса дали е предоставена исканата административна услуга, респ. дали представеното удостоверение с изх. N А23-6489-5 от 24.07.2024г. отговаря на законовите изисквания за съдържание. Доводите в частната жалба са по съществото на спора и по тяхната основателност съдът се е произнесъл със съдебно решение, което не е предмет на настоящото производство. Правилно, с оглед изхода на спора, съдът е осъдил частния жалбоподател да заплати на А. разноските по делото, които включват адвокатско възнаграждение и държавна такса. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, до приключване на устните състезания, налице са доказателства за договорено и изплатено адвокатски възнаграждение съгласно приложения договор за правна помощ. В обжалваното определение, съдът е изложил подробни мотиви защо намира за неоснователно искането на Областния управител на област София- град за присъждане на адвокатско възнаграждение под минимума по чл.8, ал.3 от Наредба N от 09.07.2004г. за неоснователни предвид съображенията, изложени в решението на СЕС по дело С- 438/22. Тези мотиви напълно се споделят от настоящия състав, поради което не следва да се повтарят, а на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се извърши препращане към тях. За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК допуска намаляване на размера на заплатеното възнаграждение за адвокат, но при направено възражение за прекомерност до приключване на устните състезания, каквото не е направено. В проведеното съдебно заседание на 20.11.2024г., Обаластният управител на област София- град не е бил представляван, а в депозираното по делото становище от 19.11.2024г. се излагат доводи за недопустимост на жалбата и недължимост на разноски, но не и евентуално възражение за прекомерност в случай, че жалбата бъде уважена. По изложените мотиви, като е оставил без уважение молбата на Областния управител на област София9 град с искане за изменение на съдебното решение в частта относно присъдените в полза на Л. Б. А. разноски, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2, предл.първо вр.с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение