Определение № 325 от 14.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1478/2014 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], с която дружеството моли да се допълни решение №69 от 16.07.2015г. по т.д.№1478/2014г. на ВКС на РБ в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 3258,34 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото от касационната инстанция. Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за допълване на решението е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК. С решение №69 от 16.07.2015г. по т.д.№1478/2014г. съставът на ВКС на РБ е обезсилил решение №536 от 05.11.2013г. по в.т.д. №731/2013г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение №470 от 11.03.2014г. по същото дело, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение №66 от 28.05.2011г. по т.д.№84/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], разликата над сумата 66 437,80 лева, с ДДС, до присъдения размер от 72 843 лева с ДДС, възлизаща на 6405,60 лева - цена на 44,5 куб. м. бетон В20 и 20 куб. м. бетон В., съставляващи разликата над посоченото от ищеца в исковата молба доставено количество бетон, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2010г. до окончателното й изплащане. Също така настоящият състав на ВКС е отменил решение №536 от 05.11.2013г. по в.т.д. №731/2013г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение №470 от 11.03.2014г. по същото дело, в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение №66 от 28.05.2011г. по т.д.№84/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, [фирма] [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], разликата над 8108 лева, дължима законна лихва за забава на цената на доставен бетон за периода от 30.03.2009г. до 28.06.2010г., до присъдения размер от 10 785,32 лева, възлизаща на 2 677,32 лева, както и в частта, с която [фирма], гр. П., е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], разноски за разликата над 17 286,05 лева до присъдения размер от 22 110 лева, и вместо това е отхвърлил като неоснователен предявения от [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва за забава на цената на доставен бетон за периода от 30.03.2009г. до 28.06.2010г., за разликата над сумата 8108 лева, до присъдения размер от 10 785,32 лева. Със същото решение ВКС е оставил в сила решение №536 от 05.11.2013г. по в.т.д. №731/2013г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение №470 от 11.03.2014г. по същото дело, в останалата обжалвана част, като е осъдил [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски за трите инстанции в размер на 1448,79лв., съразмерно на отхвърлената в касационното производство част на предявените искове. Също така ВКС на РБ е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, сума в размер на 2904,16 лв ., адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Следователно в решението по чл.290 от ГПК, съдебният състав се e произнесъл по разноските за водене на делото пред ВКС на РБ, като е присъдил на ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2904,16 лв ., съобразно на отхвърлената част от касационната жалба. Поради това, дори и размерът на присъдените разноски да е определен неправилно, решението не би подлежало на допълване в частта за разноските, а на изменение. Независимо от направеното в петитума на молбата искане за допълване, следва да се отбележи,че не са налице и основания за изменение на решението по чл.290 от ГПК в частта за разноските. Касаторът [фирма], [населено място], е обжалвал решение №536 от 05.11.2013г. по в.т.д. №731/2013г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение №470 от 11.03.2014г. по същото дело, в частта, с която е отменено решение №66 от 28.05.2011г. по т.д.№84/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място], за заплащане на сумата 72 843 лева, с ДДС, представляваща дължима цена по договори за продажба и транспорт на бетон за периода от 28.02.2009г. до 07.05.2009г., ведно с мораторната лихва за забава в размер на 10 785,32 лева, както и в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сумата 7000 лева адвокатско възнаграждение, като вместо това [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сумата 72 843 лева с ДДС, представляваща дължима цена по договори за продажба и транспорт на бетон за периода от 28.02.2009г. до 07.05.2009г., ведно с мораторната лихва за забава на посочената главница за периода от 30.03.2009г. до 28.06.2010г., в размер на 10 785,32 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и 22 110 лева, деловодни разноски пред двете инстанции. Следователно обжалваемият интерес е в размер на 83628,32 лева, като частта за която предявените искове са отхвърлени от ВКС на РБ, тоест частта в която касационната жалба е уважена, е 9082,92 лева. Съответно на страните следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в следното съотношение: 9082,92/83628,32 за касатора [фирма], [населено място], и 74545,40/83628,32 за ответника по касация [фирма], [населено място]. Присъдените на [фирма], [населено място], с решението на ВКС разноски в размер на 2904,16 лв ., съставляват именно 74545,40/83628,32 ид.част от общия размер на направените в касационното производство разноски – 3 258,34 лева. Поради изложеното молбата на [фирма], [населено място], по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,