Определение № 153 от 11.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 53083/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено решение № 10/ 10.02.2017 г., в сила от датата на постановяването му, с което М. е осъдено да заплати на [фирма] 2 076 000 лв – възнаграждение за доставено оборудване, със законната лихва върху тази сума от 02.11.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 230 000 лв обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение от 2 076 000 лв за период 05.10.2010 г. – 01.11.2011 г., а за периода 01.09.2009 г. – 04.10.2010 г. и за разликата до пълния предявен размер от 551 953,20 лв претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлена. С решението е разпределена отговорността за разноски между страните по делото, като М. е осъдено да заплати на [фирма] 138 656 лв. М. поискало изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че съобразно разликата между уважения и отхвърлен размер на претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД има право на възнаграждение за юрисконсултска защита в размер 7 961,86 лв. Моли ищецът да бъде осъден за заплати тази сума. [фирма] не взема становище по това искане. Съдът намира молбата за неоснователна. В мотивите на решението от 10.02.2017 г. съдът изрично е посочил как разпределя разноските по делото: на ищеца се следват 143 288 лв от общо направени разходи 163 293,06 лв, а М. има право на възнаграждение за юрисконсултска защита съразмерно на отхвърлената част от исковете - 4 632 лв. Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение не е 7 961,86 лв, защото защитата е срещу двата иска и отхвърлената част се съотнася не само към иска за лихви, но към предявените искове въобще. Съдът е компенсирал двете задължения за разноски и като краен резултат на ищеца са присъдени 138 656 лв разноски. Не са налице предпоставки за изменение на така постановеното решение в частта за разноските, поради което съдът