Определение № 525 от 08.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2439/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 34782/22.06.2021 г., подадена от „Кепитъл Лизинг“ АД, чрез адвокат К. Б., срещу определение, постановено по в. гр. д. № 5931/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Кепитъл Лизинг“ АД за възстановяване на част от събраната му държавна такса за въззивно обжалване в размер на 73662,33 лв., представляваща разликата между заплатената държавна такса и присъдената му от ВКС като разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и възстановяване на претендираната част от събраната от жалбоподателя държавна такса за въззивно обжалване. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните. „Кепитъл Лизинг“ АД е предявил иск за обезщетяване на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз по смисъла на чл. 2в от ЗОДОВ. Подал е въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, за която първоначално му е събрана проста държавна такса по реда на чл. 9а от ЗОДОВ, а впоследствие Софийският апелативен съд е приел, че делото следва да се гледа по реда на чл. 49 от ЗЗД и е дал указания за довнасяне на още 78 732,72 лв. държавна такса. За да избегне прекратяване на производството поради невнасяне на дължимата държавна такса, жалбоподателят е превел посочената сума, макар с молба да е възразил срещу дължимостта й. Делото е приключило с решение на ВКС, в което се посочва, че уредените в ЗОДОВ процесуални правила изключват тези на ГПК, когато дело за обезщетение за вреди по този закон се разглежда по реда на ГПК, както и че при разглеждане на дело за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, чрез препращането на чл. 2в, ал. 3 от ЗОДОВ приложение намира процесуалноправната разпоредба на чл. 9а от ЗОДОВ за определяне на дължимите такси и разноски в производството. След постановяване на решението на ВКС „Кепитъл Лизинг“ АД е подал молба до САС за възстановяване по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси на разликата между недължимо платената такса за въззивно обжалване (78 732, 72 лв.) и присъдената част от нея (5070, 39 лв.) съразмерно уважената част от предявения иск. Софийският апелативен съд е приел, че определената такса за въззивно обжалване не е надвнесена, тъй като разгледаните искове са по чл. 49 ЗЗД, а цитираните в решението на ВКС разпоредби на ЗОДОВ не са били действащ закон към момента на определяне размера на държавната такса и са неотносими към конкретния спор. Според въззивната инстанция въпросът за размера на държавната такса не е станал изричен предмет на инстанционен контрол – ищецът я е внесъл, поради което несъгласието му с размера й е останало ирелевантно, доколкото не е повлякло връщане на въззивната жалба и съответно проверка за законосъобразността на подобен съдебен акт. Поради тези съображения молбата е отхвърлена. Атакуваното определение е неправилно. Жалбоподателят е изпълнил указанията на САС за довнасяне на държавната такса, за да избегне прекратяване на въззивното производство в противен случай. Това обаче не отменя правото му впоследствие да изложи пред същата инстанция доводи за недължимост на държавната такса във внесения размер и да иска връщането й. Жалбоподателят е искал да си гарантира развитие на въззивното производство, вместо да изчака постановяването на определение за прекратяването му, чието обжалване би било с неясен резултат, а ако той е в полза на жалбоподателя, би се отнело допълнително време за разрешаване на основния правен спор. Съгласно чл. 4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, които са: таксите, по които исковото или охранителното производство не е било образувано; таксите, които са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. За да се изясни налице ли е третата хипотеза, следва да се определи каква такса е дължал жалбоподателят за въззивното обжалване – проста или пропорционална, в зависимост от реда, по който се разглеждат предявените искове. В касационното решение по делото са изложени конкретни аргументи защо ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/2019 г.), включващ в приложното поле на закона разглеждането на исковете за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, се прилага спрямо заварени правоотношения, към които спадат и процесните. Посочено е, че дължимите държавни такси в производството се определят от разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ, според която държавната такса е проста, като относно размера й се препраща към Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Настоящият състав, преценявайки характера на предявените искове, споделя аргументите относно реда на производството и размера на дължимите по него държавни такси. Съгласно трайната практика на ВКС реализирането на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, произтекли от неспазване на правото на ЕС и по исковете, заведени преди влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94/2019 г., какъвто е и предявеният от „Кепитъл Лизинг“ АД, следва да се осъществява по реда на ЗОДОВ (определение № 496 от 29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 4049/2020 г., III г. о.; определение № 170 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 4133/2017 г., III г. о. и определение № 129 от 8.04.2021 г. по ч. гр. д. № 4171/2019 г., IV г. о.). Според чл. 9а от ЗОДОВ за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която е в размер 25 лв. за определена категория юридически лица, към които спада и настоящият жалбоподател. Член 18, ал. 3 от тарифата определя такса за въззивно обжалване за дела по ЗОДОВ в размер на половината от предвидения по чл. 2а от тарифата, т. е. 12,50 лв. С оглед приложимите разпоредби таксата за въззивно обжалване е надвнесена и на основание чл. 4б от Закона за държавните такси на жалбоподателя следва да бъде върната разликата между недължимо платената сума от 78 732,72 лв. и присъдените с решението на ВКС разноски от 5070,39 лв. съразмерно уважената част от предявения иск, която разлика се равнява на 73 662,33 лв. Сумата следва да се преведе от САС по посочената в молба вх. № на САС 571/28.04.2021 г. банкова сметка на жалбоподателя. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение