Решение № 16877 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4063/2011 г.

Решение № 16877 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4063/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 147 от 2.02.2011 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 369 по описа за 2009 г., в частта му, с която по жалба на Тодор Иванов Станилов от гр. Пазарджик е отменен ревизионен акт /РА/ № 800243 от 22.10.008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пазарджик, в частта му, с която на ревизираното лице са определени допълнителни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 и 2005 г. и за 2003 г. за разликата от 1 673,72 лв. до установения с акта размер 6880,02 лв. главница и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: =необоснован извод за предоставяне на парични заеми на ревизираното лице в размер на 210 000 лв. от страна на "Демеко" ООД през 2004 г. Съдът не е съобразил, че дружеството - заемодател е декларирало загуба като финансов резултат за 2003 г. Представените от страна на жалбоподателя доказателства за наличие у дружеството на парични средства не са от естество да опровергаят счетоводните записвания на самото дружество. Представителят на дружеството - заемодател дал обяснения, че ревизираното лице не му е върнало заетите средства, което опровергава представените от РЛ три броя разписки от м. 07, 10 и 12.2006 г. за връщане на сумите; =няма доказателства за предоставяне на суми от страна на "Верита 2001" ЕООД, собственост на съпругата на РЛ, на физическото лице - собственик на капитала; =без основание съдът не е кредитирал заключението на техническата експертиза, изготвено в хода на ревизията. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Тодор Иванов Станилов, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна поради следното: Процесната ревизия е повторна, след отменително Решение № 257/03.04.2008 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с което е отменен предходен РА № 863/04.012008 г., в частта му относно определените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2003, 2004 и 2005 г. с указания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. При първоначалната ревизия относно ревизираната 2004 г. ревизираното лице е представило три договора за паричен заем за общата сума от 210 000 лв. със заемодател "Демеко" ООД гр. Велинград; при насрещна проверка на посочената фирма лицето, представляващо дружеството, не е открито на декларирания данъчен адрес, и заемодателят е декларирал отрицателни финансови резултати за 2002, 2003 и 2004 г. С Протокол за насрещна проверка на фирмата - заемодател от 22.08.2008 г., при новата ревизия, са потвърдени горните констатации. Прието е също, че заетите суми не са били върнати до 31.12.2006 г., съгласно уговорките в договорите за паричен заем. Ревизиращите са приели, че фирмата - заемодател не е разполагала с възможност за даване на посочената сума като паричен заем. С писмо и писмени обяснения от същата дата, представляващият "Демеко" ООД, Ангел Илиев Семерджиев, е потвърдил даването на паричните суми по трите договора за заем и е представил нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, а произходът на дадените на заем средства е оправдал с получаването на банкови кредити и паричен заем от Атанас Ангелиев Атанасов, обезпечени с договори за ипотека на недвижими имоти. Обосновано на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за доказана възможността на дружеството "Демеко" ООД да даде посочената по-горе парична сума на заем, както и предаването на сумата. Относно последното, във всеки от договорите за заем, представени още в първото ревизионно производство има клауза, че парите се предават при сключването на договора, който в тази част има стойност на разписка за получаването на парите. Установено е с достоверната дата на договора за учредяване на ипотека върху недвижим имот в полза на Атанас Ангелиев Атанасов /заемодател на "Демеко" ООД/, че преди даването на заемите на ревизираното лице фирмата заемодател е разполагала с посочената сума, дадена по трите договора за заем. Неоснователно е и второто касационно оплакване при безспорно установените факти, че финансовото състояние на съпругата на ревизираното лице не е било изследвано при ревизията, нито тя е ревизирана в отделно ревизионно производство. Съдът аргументирано е отчел презумпцията за съвместен принос и е съобразил задължителната съдебна практика на ВКС в тази връзка. Не се оправдава и третото касационно оплакване, при положение, че експертизата в ревизионното производство е изготвена на база на офертни цени. Решението в обжалваната му част следва да остане в сила, а разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат поради липса на доказателства за направени такива в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение