Определение № 8673 от 20.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 60, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. А., чрез адвокат И. Джелепов срещу определение № 27525/08.07.2026 г. по адм. дело № 5710/2026 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу допуснатото от административния орган с разпореждане по чл. 60 АПК предварително изпълнение на заповед рег. № 4536 ПАМ – 153/30.04.2026 г., издадена от началника на ГПУ – Свиленград, с наложена със заповедта на адресата й принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“. Излагат се доводи за неправилност на оспореното определение, като се твърди, че не са били налице основанията по чл.60 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта на началника на ГПУ – Свиленград. Твърди се липса на мотиви, обосноваващи защитата на особено важни държавни или обществени интереси. Частният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба не ангажира становище по спора. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена в срока по 230 АПК против определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 10 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Административно дело № 5710/2026 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ) е образувано по жалбата на Е. А., чрез адвокат И. Джелепов срещу разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед рег. № 4536 ПАМ – 153/30.04.2026 г. на началника на ГПУ – Свиленград. Със заповедта, издадена на основание чл. 42з, ал. 1, т.1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ), административният орган е наложил на Е. А. принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“. Началникът на ГПУ – Свиленград е допуснал предварително изпълнение на ПАМ, на основание чл. 60, ал. 1 АПК. Мотивите за такова е свързал с опасността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта. Съдът е установил, че на 27.04.2026 г., около 00.15 часа, на ГКПП Капитан Андреево е била извършена проверка на влизащ в страната автобус марка „Сетра” с турски peг. № [номер], управляван от турският гражданин A. E.(А. Е.). В специално изграден тайник, входът на който се намирал под седалка № 36 в задната част на автобуса, били открити две укрити лица от мъжки пол, без документи, по техни данни граждани на Ирак. На А. било повдигнато обвинение по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс, а на 30.04.2026 г. Районен съд – Свиленград е признал лицето за виновно и го е осъдил. Въз основа на тези факти спрямо Е. А. е била наложена принудителна административна мярка със Заповед рег. № 4536 ПАМ – 153/30.04.2026 г. на Началника на ГПУ – Свиленград, състояща се в "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз" за срок от 5 години, считано от изпълнението на втората принудителна административна мярка - "Експулсиране. В заповедта е включено разпореждане за предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, мотивирано с опасност от осуетяване или сериозно затруднение изпълнението на ПАМ. За да отхвърли жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на мярката, съдът е приел, че същото е обосновано със съображенията, изложени в Докладна записка с рег. № 4536р-14094 от 27.04.2026 г., представляваща предложение за налагане на ПАМ. Посочил е, че е установено намерение на лицата да използват страната като транзитен пункт на път за Западна Европа, което от своя страна води до опасност от възпрепятстване изпълнението на заповедта. На следващо място, според първоинстанционния съд лицето е съпричастно към извършването на престъпна дейност на територията на Република България, свързана с незаконно превеждане на чужди граждани през територията на страната, като неговото поведение накърнява значими обществени интереси, свързани със задължението за законосъобразно преминаване на държавната граница на Република България. От анализа на събраните доказателства е извел извода, че е била налице необходимост от предварително изпълнение на акта. При така установените факти настоящият касационен състав намира, че определението на Административен съд – София-град е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Правното основание за издаване на заповедта, съдържаща и разпореждане за предварителното й изпълнение, е чл. 42з, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. За този вид наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз" в посочения закон не е предвидено предварително изпълнение по силата на закона. Такова е допуснато с нарочно разпореждане с мотива, че ще бъде сериозно затруднено или осуетено изпълнението на мярката. При така разписаните норми, административният съд е обсъдил наличните данни по преписката и въз основа на тях е достигнал до правилни и обосновани изводи за неоснователност на искането за отмяна на разпореждането за допуснато предварително изпълнение. Правилно е приел, че в случая мотивите на административния орган са изразени и чрез препращане към Докладната записка. Частният жалбоподател не обосновава друг интерес от влизане и присъствие на територията на Европейския съюз, освен установеното от страна на проверяващите незаконно въвеждане в страната и намерение за извеждане на лица в други държави. Той и не противопоставя такъв на интереса на обществото достъпът на граждани от трети страни до държавите - членки да се осъществява контролирано и законосъобразно. Е. А. не оспорва установеното от административния орган и съда, още повече, че за извършеното от него деяние му е повдигнато и обвинение и издадена присъда. Единствено твърди немотивираност на оспореното разпореждане, като изразява несъгласие с извода на съда за обратното. В случая следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЧРБ, съгласно която с налагането на принудителната административна мярка "експулсиране" задължително се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, като ефективното изпълнение на първата мярка е обусловено от пораждане действие и на втората, което от своя страна налага предварителното й изпълнение. Правилно съдът е приел, че начинът на извършване на престъпното деяние обосновава опасност за изпълнение на процесната ПАМ, състоящо се в осуетяване или затруднение, а оттам и за законосъобразност на допуснатото предварително изпълнение на същата. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а определение № 27525/08.07.2026 г. на Административен съд – София-град следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски в полза на процесуалния представител на частния жалбоподател не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд