Определение № 10324 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9189/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Нити комерс ауто" ЕООД, подадена чрез пълномощник, против определение № 7444/09.06.2026 г., постановено по адм.д. № 1424/2026 г. по описа на Административен съд - Варна, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на компетентния орган при РУ - Разград към ОД на МВР- Разград да издаде заповед за връщане на лек автомобил марка „Тойота“, ведно с принадлежностите и документите му, предаден с Протокол за доброволно предаване от 26.11.2024 г. по досъдебно производство (ДП) № 330-ЗМ-273/26.11.2024 г. по описа на Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) - Разград, пр. преписка № 3776/2024 г. на Районна прокуратура (РП) - Разград, и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател съдът неправилно е приел, че представеното прокурорско постановление съставлява изрично произнасяне на компетентен орган, изключващо произнасяне по реда на АПК. Сочи, че наказателното производство е прекратено с влязло в сила постановление, поради което прокурорът губи качеството си на орган, ръководещ разследването и не може да се произнася по реда на чл. 113 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Счита, че е налице обвързваща сила на чл. 84 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Посочва, че липсата на издадена заповед в законовия 7-дневен срок след отпадане на пречките съставлява мълчалив отказ по смисъла на АПК и наличието на гражданскоправен спор за собственост между купувача и испанското застрахователно дружество не освобождава административния орган от задължението му да се произнесе по реда на ЗМВР. Обосновава, че в случая чл. 113 НПК не е приложим, тъй като визира единствено реда по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), но не и други възможни процедури за решаване на споровете за собственост. Твърди, че определението на първоинстанциояния съд е немотивирано. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. Ответникът по частната жалба началникът на РУ - Разград при ОД на МВР - Разград, чрез пълномощника си, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Нити комерс ауто" ЕООД срещу твърдян мълчалив отказ на началника на РУ - Разград да се произнесе по подадено на 12.03.2026 г. искане да се издаде заповед за връщане на лек автомобил марка „Тойота“, модел „ЦХР“, ведно с принадлежностите и документите му, предаден с Протокол за доброволно предаване от 26.11.2024г. по ДП № 330-ЗМ-273/26.11.2024г. по описа на ОД на МВР-Разград. Не е спорно, че по така направеното искане няма произнасяне от страна на сезирания орган. Първоинстанционният съд е приел, че не е формиран мълчалив отказ на административен орган, а има изрично произнасяне на компетентния да се произнесе орган по реда на НПК. Посочил е, че е представено постановление от 08.05.2026 г. на прокурор при РП-Разград, с което на основание чл. 46, ал. 2, т. 1, чл. 199 и чл. 243, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 113 НПК не е уважена жалбата на Н. С. Н., пълномощник на фирма „Intervex Recovery S. L.“, представляваща ЗК „MUTUA MADRILENA“, Испания, и е отказано връщането (предаването) на лекия автомобил, както и не е уважено искането (жалбата) на дружеството и е отказано връщането (предаването) на автомобила на Н. С. Н.. Обосновал е, че съгласно постановлението в хода на разследването две страни са предявили претенции за връщане на приобщеното по делото веществено доказателство - лек автомобил марка “Тойота“: жалбоподателят - купувач на автомобила, и ЗК „MUTUA MADRILENA“, Испания - дружеството, изплатило застрахователното обезщетение, поради което на основание чл. 113 НПК прокурорът по досъдебното наказателно производство е приел, че има спор за право на собственост върху предмета, иззет като веществено доказателство, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, а вещественото доказателство се пази докато решението на гражданския съд влезе в сила. Така мотивиран, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК. Определението е правилно. Мълчаливият отказ представлява бездействие на административен орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК мълчаливият отказ е приравнен на индивидуален административен акт и на изричен такъв, при който не само липсва волеизявление от страна на компетентен орган, а е налице отказ да се издаде акт с посочено от молителя съдържание. Не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Такъв е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие, т. е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган трябва да е нормативно предвидено, т. е искането за издаване на административния акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна. Това означава, че произнасяне по отправено искане с индивидуален административен акт изисква съответният орган не само да има правомощие, но и задължение да се произнесе. В случая съдържанието на отправеното от "Нити комерс ауто" ЕООД искане сочи, че се касае за искане за издаване на заповед за връщане на лек автомобил марка „Тойота“, ведно с принадлежностите и документите му, предаден с Протокол за доброволно предаване от 26.11.2024 г. по ДП № 330-ЗМ-273/26.11.2024г. по описа на ОД на МВР - Разград. Не е спорно, че процесният лек автомобил е бил приобщен като веществено доказателство по посоченото досъдебно производство. Жалбоподателят е поискал връщането му по реда на чл. 84, ал. 9 ЗМВР. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). Съгласно чл. 84, ал. 9 ЗМВР ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6. Съгласно чл. 84, ал. 11, т. 2 от ЗМВР алинеи 8 и 9 не се прилагат, когато вещта е доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България. Съгласно чл. 84, ал. 12 от ЗМВР, в случаите по ал. 11 вещта се предава по реда на НПК за целите на наказателното производство. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че процесният лек автомобил е бил приобщен като веществено доказателство по образувано досъдебно производство, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая редът по чл. 84 и сл. ЗМВР е неприложим. Компетентен да се произнесе по искането за връщане на лекия автомобил не е началникът на РУ - Разград при ОД МВР - Разград. Видно е от данните по делото, че с постановление от 08.05.2026 г. прокурор при РП-Разград се е произнесъл по искането на жалбоподателя за връщане на автомобила. При тези фактически обстоятелства от страна на началника на РУ - Разград при ОД на МВР - Разград не е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. При липса на нормативно установено задължение за произнасяне по искането бездействието на административния орган не представлява мълчалив отказ, който да подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд