Решение № 2120 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10868/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. А. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез адвокат И. Иванов, против решение № 20312/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 11601/2024 г., по описа на Административен съд – София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 10969/22.10.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което е направен отказ на оспорващия за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че не са налице необходимите материално правни предпоставки за предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Твърденията са за наличие на предпоставките за предоставяне на исканата международна закрила предвид доказателствата за въоръжен конфликт в Сирия, който създава реална опасност за живота на жалбоподателя. Прави се искане за отмяна на оспореното решение, както и на решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Изложените в жалбата доводи и искания се поддържат в съдебно заседание лично от касационния жалбоподател, както и от неговия пълномощник адв. Иванов, който е представил и писмена защита от довереника си, която е преведена. Ответникът по касация – председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и от фактическа страна е установил следното: С молба вх.№ В-13-787/19.07.2024 г., по описа на РПЦ – София, молителят, с посочени имена А. А. А. е поискал от властите в Република България международна закрила. Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: А. А. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., в Сирия, [населено място], обл. Ракка, семейно положение - неженен. Чужденецът е получил копие от Указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, включваща пояснения относно производството за предоставяне на международна закрила; относно последваща молба за международна закрила; относно връчване на решенията в превод на арабски език, в потвърждение на което на последната страница на екземпляра им на български език се е подписал лично. Съставена е Евродак дактилоскопна карта реф.№ BR106С2407190008 и му е генериран [ЛНЧ]. На 30.07.2024 г. в присъствието на преводач с А. А. А. е проведено интервю. От интервюто се установява, че чуждестранният гражданин мотивира молбата си за международна закрила с войната в Сирия, заради която няма сигурност и защото не иска да го вземат насила в армията. Той лично не е получавал призовка за армията. В областта му е имало сражения между опозицията, кюрдите, групировката Джабат Ан Нусра и режима. Сирийският гражданин е разказал, че е напуснал Сирия нелегално за Турция. Там е останал 7 месеца в гр. Орфа, като е работил нелегално в строителството. В Турция не е имал проблеми с властите и не е бил принуждаван да се върне. В България е влязъл нелегално, с помощта на трафикант, като е бил задържан на границата със Сърбия. В страната си на произход е работил като тракторист. В Сирия не е бил задържан и арестуван, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия. Не е членувал в политически партии, нито във военни организации. В хода на административното производство са приети Справки вх.№ ЦУ-1850/27.08.2024 г. и вх.№ ЦУ-2017/27.09.2024 г. относно Сирия – общо положение в страната, актуална политическа и икономическа обстановка. В Становище рег.№ УП-6754/17.10.2024 г. на старши експерт в РПЦ-София е посочено, че предвид съвкупната преценка на доказателствата по преписката, кандидатът не отговаря на законовите изисквания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на жалбоподателя. Анализът на фактите и изявленията на чужденеца по време на проведеното интервю са наложили извода, че в конкретния случай не става въпрос за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за "мигрант". При така установеното решаващият съд е споделил извода на адмиистративния орган, че по отношение на кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а именно: по причини, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Счел е, че сирийският гражданин не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от партии или организации, или от недържавни субекти в страната му на произход - Сирия. Приел е, че чужденецът не е имал проблеми от етнически, религиозен или политически характер. От друга страна е прието, че чужденецът не е направил и твърдения, релевантни с нормата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като я е разгледал във връзка с тълкуванията, дадени в решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 година. Съдът е посочил, че за да отхвърли молбата за закрила, административният орган се е позовал както на твърденията в интервюто, така и на фактите, които се съдържат в справките за Сирия на дирекция "Международна дейност" в ДАБ. Подчертал е, че на основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на ДАБ тази дирекция събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Установено е от представените справки, че след като жалбоподателят е напуснал Сирия, в страната са настъпили сериозни обществено-политически промени. Представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "Хаят Тахрир ал Шам" обявява обща амнистия. На 21 декември 2024 г. Сирийският вестник Al Watan съобщава, че най-малко 34 000 бивши членове на режима на Асад са подали заявления за уреждане на статута си в центровете в осем провинции, като най- малко 20 000 от тези кандидати произхождат от "крепостите" на бившия режим в провинциите Латакия и Тартус. На 19 декември 2024 г. генералният секретар на ООН Антониу Гутериш говори пред репортери, потвърждавайки ангажимента на ООН да подкрепя Сирия през предстоящия преходен период. Специалният пратеник на ООН за Сирия, г-н Гейр Педерсен, посещава Дамаск за среща с лидерите на фракциите в Сирия, включително " Хаят Тахрир ал Шам" (HTS), където отбелязва, че има много надежда сред цивилните за началото на нова Сирия. Нова Сирия, която в съответствие с резолюция 2254 на Съвета за сигурност ще приеме нова конституция, която ще гарантира, че има нов социален договор за всички сирийци. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценки на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия. На 6 януари 2025 г. Световната здравна организация (СЗО) осъществява първата за 2025 г. трансгранична мисия на ООН в Северозападна Сирия, провеждайки обучение за парамедици в Азаз, Северно Алепо. През следващите дни са планирани допълнителни трансгранични мисии от Турция, а през 2024 г. ООН е изпълнила общо 386 трансгранични мисии в Северозападна Сирия - средно 30 мисии на месец, предимно за наблюдение на проекти, извършване на оценки и ангажиране на общности. След идването си на власт новото ръководство на Сирия се ангажира да защитава правата на малцинствата. ВКБООН и партньорските организации увеличават хуманитарната помощ, за да задоволят потребностите на завърналите се сирийци. След извършен анализ на информацията, изложена в справка с вх. № МД-02-159/14.03.2025 г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС относно актуалното положение в Сирийска арабска република, съдът е приел, че не са налице данни ситуацията в Сирия да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и живота, и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство. Приел е, че не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Сирийската арабска република, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (отм.). Съдът е посочил, че и в самото решение също има изложени доводи в насока степента на насилие в Сирия и специфичното положение на жалбоподателя. Съдът счита, че въпреки наличието на безредици в някои региони, включително въоръжени сблъсъци, обстановката не достига до наличието на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и живота, и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, който сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е направил извод, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия международна закрила гражданин на Сирия. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил относимите към спора факти. Изводите на съда са логични и последователни и се базират на правилен анализ на доказателствата по делото. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай в конкретната бежанска история на А. А. А. не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, А. А. А. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на А. А. А. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените в хода на съдебното производство справки за актуалната ситуация в Сирия и правилно е посочил, че не са налице и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № C-465/2007 по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., възпроизведен и в текста на чл. 15, б. “в“ от директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Видно от съдържащи се по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От представените справки се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Сирия сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. От анализа на изяснените обстоятелства и от обясненията на кандидата е видно, че в тях не се съдържат никакви мотиви за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт, а желанието му е да дойде в Европа с цел по-добър в икономическо отношение живот. С оглед изложеното и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение