Решение № 155 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 723/2009 г.

Решение № 155 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 723/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. П. Г. от гр. С. срещу решение № 199 от 15.03.2007 г. по гр. д. № 164/07 г. на П. окръжен съд. В жалбата се поддържа, че неправилно предявеният иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ бил отхвърлен, въпреки събраните по делото гласни доказателства за осъществено от наследодателя П владение върху процесната земя повече от 20 години преди образуване на ТКЗС. Ответниците в производството - общинска с. "З" Б. и община Б. не вземат становище по жалбата. С определение № 443 от 25.05.09 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за допустимите и достатъчни доказателства за установяване правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, след изменението на текста с ДВ бр. 13/2007 г. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на П. окръжен съд е оставил в сила решение № 110/10.01.07 г. по гр. д. № 454/06 г. на П. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Х. П. Г. иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че след изменението на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/2007 г./, собствеността по тези искове може да бъде установявана само с писмени доказателства, каквито не са представени по делото. Освен по тази причина, свидетелските показания по делото не са зачетени и по съображение, че те не установяват 20 годишен период на владение на спорната земя преди образуването на ТКЗС. Посочено е, че най-ранният момент на владение, установен от свидетелите, е 1947 г., а обобществяването на земята е 1958 г. Освен това - свидетелите не са конкретизирали каква е била общата площ на имота на Т. Г., дали синовете му са установили владение за себе си върху части от общия имот и каква е площта и съседите на имота, за който се твърди, че е владян от сина му П. Т. Решението е правилно. Предмет на спора по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е ливада от 3 дка в местността "К" на язовир "Б", при съседи И. Р., наследници М, Г. Ив. Х. и път. По делото са ангажирани само гласни доказателства в подкрепа на твърдението, че този имот е бил собственост на наследодателя П към момента на образуване на ТКЗС. Законосъобразен е решаващият мотив на въззивния съд, че след изменението на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ - ДВ бр. 13/2007 г. е изключена възможността правото на собственост по тези искове да се доказва със свидетелски показания. Допустимите доказателства са изброени неизчерпателно в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ и те могат да бъдат както преки - нотариални актове, така и косвени - делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри и др., но във всички случаи доказателствата следва да бъдат писмени. Тълкуването на чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ води до извод, че са допустими и писмените декларации, подавани от собствениците на земи преди и във връзка с обобществяването им, но не и писмени декларации, които се подават от заявителите при възстановяване на собствеността. Във всички случаи обаче собствеността не може да бъде установявана със свидетели. Новата редакция на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се прилага и по висящи дела, каквото е настоящото, съгласно § 30 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ ДВ бр. 13/2007 г. Ето защо показанията на разпитаните по делото свидетели не могат да бъдат взети предвид при решаване на правния спор. Писмени доказателства в случая не са ангажирани и затова правилно предходните инстанции са отхвърлили предявения иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на I ГО,