Определение № 8323 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7206/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Д. Г., [ЕГН], от гр. София, подадена чрез адв. А. Тодорова, САК, против Определение № 26605 от 01.07.2026 г., постановено по адм. д. № 8069/ 2026 г. по описа на Административен съд - София град, с което на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с ал. 2 от АПК е отхвърлено искането на частния жалбоподател за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № РКС26-РД48-1 от 24.06.2026 г. на Кмета на район „Красно село“, Столична община. С жалбата се настоява, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяна на същото и постановяване на друго, с което да бъде спряно изпълнението на заповедта до окончателното приключване на имуществения спор между Д. Г. и Столична община, като се претендира, че незабавното изпълнение на акта ще ѝ причини значителни и трудно поправими вреди. Сочи се, че между Д. Г. и Столична община има образувано гражданско производство с предмет уреждане на имуществените отношения между страните, произтичащи от подобренията, които тя е извършила в общинското жилище. Като аргумент в частната жалба се изтъква също, че Д. Г. продължава да заплаща наемни вноски и такса за битови отпадъци за общинското жилище. Претендират се разноски. Ответната страна - Кмет на район „Красно село“, Столична община, редовно уведомен за частната жалба, в писмен отговор, оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е Заповед № РКС26-РД48-1/ 24.06.2026 г. на Кмета на район „Красно село“, Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено да се изземе общинско жилище с посочен в заповедта адрес в [жк] в гр. София от Д. Д. Г. и членовете на домакинството ѝ, съпруг, дъщеря и син, които го владеят без правно основание. С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта по същите доводи като изложените в частната жалба. За да остави без уважение искането, съдът е приел, че жалбоподателката не е посочила стойността на евентуалните имуществени вреди, а разходите за преместване на имуществото, заплащане на депозит, предплатен наем и транспорт, които също не са посочени като размер, не могат да се определят като значителни такива. Добавил е, че по делото има данни, че тя разполага с друго жилище, находящо се на [улица], със застроена площ от 80.30 кв. м, поради което предварителното изпълнение на заповедта няма да доведе до оставане без дом на семейството. Изложил е, че доказателства за образуване на посочения номер гражданско дело по описа на СГС с предмет осъждане на Столична община да заплати на ищцата сумата от 15569.08 евро, представляваща стойността на извършените от нея СМР и подобрения в общинското жилище и за направеното възражение за задържане на имота до заплащане стойността на подобренията, не са били представени, като е счел, че незавереното копие на искова молба с вх. № 698885/ 22.05.2026 г. по описа на СГС не е достатъчно доказателство в тази насока. Изтъкнал е, че за обезпечаване на изпълнението на евентуалното в полза на ищцата решение са предвидени способи в ГПК, като наличието на гражданско дело само по себе си не е от значение за преценката за значителни или трудно поправими вреди. Определението е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. За да се спре допуснатото с разпореждане по силата на закона, какъвто е настоящият случай, предварително изпълнение на индивидуалния административен акт, страната, отправила искане за това, следва да се мотивира с наличие на значителна или трудно поправима вреда, произтичаща от изпълнението, за да обори презумираните от закона особено важни обществени интереси, защитими от предварителното изпълнение. В този смисъл относими за спиране на предварителното изпълнение на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт са материалноправните разпоредби на чл. 166, ал. 2 АПК и чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на оспорващия е да установи наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, т.е. да докаже, че предварителното изпълнение на заповедта би му причинило/би създало реална опасност от причиняването на значителна или трудно поправима вреда. В случая тези предпоставки не са доказани. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС - за изземване на общински имот, е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона, съдебната практика приема, че се презумира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, трябва да докаже, че е налице обективна възможност да ѝ бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която да настъпи в резултат на нови обстоятелства - такива, осъществили се след издаването на акта. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. В случая Д. Г. нито твърди наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, нито представя каквито и да било доказателства за такива обстоятелства, обосноваващи настъпването на вреди от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 АПК. В този смисъл е правилна преценката на съда, че твърдените вреди, които оспорващият би понесъл, не са противопоставими на презумирания от закона обществен интерес. В тази връзка следва да се отбележи, че Заповедта е издадена на 24.06.2026 г., а исковата молба, на която се позовава жалбоподателката, е от 22.05.2026 г. Още повече, че гражданско дело, както правилно е посочил съдът, не може да обуслови причиняването на вреди по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК. Обезпечаването на евентуалното вземане срещу Столична община може да бъде осъществено в гражданския процес със способите на ГПК, както е указал и първоинстанционният съд. Неоснователни са и аргументите в частната жалба, че Д. Г. продължава да заплаща такса за битови отпадъци и наем за ползване на общинското жилище, предмет на разпореденото изземване. Заплащането на наем се явява закономерна последица от продължаващото ползване на чужд имот, която не представлява значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, противопоставима на защитения от закона обществен интерес от изземването на имота. Предвид горното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на частния жалбоподател разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,