Определение № 343 от 28.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 34/2011 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молбата на адв. А. К. Д. – САК, в качеството му на процесуален представител на ответника по т.д.№ 34/ 2011 год. на ВКС, ТК - [фирма], със седалище [населено място] за изменение на постановеното по същото решение на второ търговско отделение на ВКС № 80 от 10.09.2012 год., в частта за деловодните разноски. Ответната по молбата страна, уведомена по реда на чл.248, ал.2 ГПК за искането на молителя е възразила по основателността и, позовавайки се на несвоевременно представен списък на деловодните разноски по чл. 80 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира: Молбата за изменение на влязлото в сила решение на ВКС,ТК постановено по горепосоченото т.д.№ 34 / 2011 год. е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна и следва да бъде уважена. С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 80/ 10. 09. 2012 год., по т.д.№ 34/2011 год. състав на второ отделение на ВКС е потвърдил обжалваното от ТД [фирма], гр. В. въззивно решение на Варненския апелативен съд № 133 от 08.11.2010 год., по гр.д.№ 305/2011 год. и като е приел, че ответникът не е претендирал деловодни разноски за касационното производство при този изход на делото в касационната инстанция е посочил, че не дължи произнасяне по същите, по аргумент от процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК. Видно, обаче, от последния абзац на молба – становище, подадена от ответника по касационната жалба - ТД [фирма], [населено място], с която е „анализирана” правилността на определение на ІІ- ро т.о. на ВКС № 126/24.02.2012 год. за допускане на касационния контрол, с вх. на ВКС № 5170/ 21.05.2012 год., същият, чрез процесуалния си представител адв.Д. своевременно на 21.05.2012 год., т.е. преди проведеното по делото съдебно заседание от 22.05.2012 год., е претендирал заплащане на деловодни разходи за производството по разглеждане касационната жалба на ТД [фирма], гр. В. по същество. Според представеното и приложено на л.131 от делото частно писмено доказателство - договор за правна помощ, сключен с процесуалния представител на страната - адв. Д., макар и във форма, различна от надлежно утвърдената и подлежаща на съответна заверка от службите на НАП, тези разноски възлизат на сумата 5 540 лв., като в съответствие с изричното отбелязване в съдържанието на документа са реално заплатени при подписването му. В подкрепа на направеното искане е и представеният на л.132 от делото списък на деловодните разноски по чл.80 ГПК, което обстоятелство решаващият съд е пропуснал да отбележи. Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК