Решение № 6116 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2016 г.

Решение № 6116 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Астрей 13" ООД, ЕИК - *********, подадена чрез адв. Н. Ш., против решение № 2649 от 28.12.2015 г., постановено по адм. д. № 746/2015 г. по описа на Административен съд - П.. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16-1401469-091-01 от 02.12.2014 г., издаден от С. И. Ш. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и К. Л. Л. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 172/05.03.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. П., с който на дружеството е начислен ДДС в размер на 1037,43 лв., с прилежащи лихви 121,32 лв. и допълнително е установен корпоративен данък за 2013 г., в размер на 732.70 лв., с лихви 50.20 лева. Касаторът твърди, че решението на АДмС - П. е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния РА, като бъдат присъдени направените от дружеството разноски. Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. На 03.04.2017 г. от юрк. Панова е депозирана писмена защита, в която се моли да бъде отхвърлена касационната жалба, излагат се доводи по съществото на спора и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и предявените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "Астрей 13" ООД против ревизионен акт № Р-16-1401469-091-01 от 02.12.2014 г., издаден от С. И. Ш. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и К. Л. Л. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 172/05.03.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. П., с който на дружеството е начислен ДДС в размер на 1037,43 лв., с прилежащи лихви 121,32 лв. и допълнително е установен корпоративен данък за 2013 г., в размер на 732.70 лв., с лихви 50.20 лева. Ревизията за КД е относно периода 26.03.2013 г. - 31.12.2013 г., а за ДДС от 29.08.2013 г. до 31.12.2013 г., като същата е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Приходните органи са констатирали, че за цитираните периоди има основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи. Съдът е приел за законосъобразни и обосновани констатациите на приходните органи за съществуването на основания, обосноваващи облагане по аналог. Установил е от фактическа страна, че основната дейност на дружеството през ревизирания период е извършвана в обект под наем бистро "Диамант", находящ се в гр. С., плаж "Хармани". От досието на РЛ са присъединени като доказателства към ревизионно производство протокол за извършена проверка обр. Кд-78, cep. АА № 0120100/13.08.2013 г. на обект, стопанисван от "Астрей 13" ООД - бистро "Диамант", гр. С., плаж "Хармани"; протокол за обезпечаване на доказателства обр. Кд-75, cep. АА № 0005870/13.08.2014 г. за копиране на информация от компютърна система, намираща се в посочения обект; протокол за извършена проверка за установяване съответствия между декларирани приходи и снети данни от информационните системи на дружеството с № 1400756/14.02.2014 г. и доказателствата към него; с протокол № 1405533/19.05.2014 г. /сер. АА, № 0736538/ е извършен анализ на обезпечената по реда на чл. 40, ал. 1 от ДОПК информация и други. Установено е, че за обекта са регистрирани и въведени в експлоатация на 20.05.2013 г. две фискални устройства - фискални принтери с индивидуален номер ДТ 531193, чрез който няма регистрирани продажби, и ДТ 354895, чрез който в обекта са регистрирани продажбите. В базата данни е установена налична информация за отчетени суми от оператори за периода от 09.02.2007 г. до 11.05.2013 г. за обект "ресторант", като за този период няма информация от кого и за кой обект е използван програмния продукт. От 08.06.2013 г. до 13.08.2013 г. в базата данни е налична информация за отчетени суми от оператори за обект "BISTRO", т. е. за периода на стопанисване на обекта от "АСТРЕЙ 13" ООД. Направена е съпоставка между размера на приходите от продажби, регистрирани чрез програмен продукт МИСТРАЛ за периода, за който в базата данни се съдържа информация - 08.06.2013 г. - 13.08.2013 г., с тези, регистрирани чрез фискалното устройства, като регистрираните обороти чрез ФУ за процесните периоди е 21 408.74 лв, а тези, отчетени чрез програмен продукт "Мистрал" - 153 894,04 лева. Установена е разлика между отчетените с ФУ и тези по програма "Мистрал" приходи в размер на 132 485.30 лв., които при ревизията са квалифицирани като укрити. За ревизирания период дружеството не е регистрирано по ЗДДС лице. Определен е облагаемият оборот по месеци и е констатирано, че към 31.07.2013 г. той е в размер на 106 984,49 лв. за 12 последователни месеца преди текущия месец, т. е. над 50 000 лева. За периода от м. 08.2013 г. до 31.12.2013 г. е установено, че лицето поддържа облагаем оборот над 50 000 лв., т. е. не е отпаднало основанието за задължителна регистрация по ЗДДС. "А. 13" ООД е трябвало да подаде заявление за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.08.2013 г, което не е направило. След извършен анализ на данните от програмен продукт "Мистрал" и събраните по преписката документи, на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за всички извършени от лицето облагаеми доставки за периода от 29.08.2013 г. до 31.12.2013 г. е начислен ДДС в общ размер 1037,43 лв. и лихва за забава в размер на 121,32 лева. Данъкът е приет за включен в стойността на установените приходи. При ревизията са определени укрити нетни приходи в размер на 110 404.42 лв., съответно разходите срещу установените недекларирани приходи - 89 626.31 лева, (съобразно съотношението между декларирани приходи от продажби и разходи/отчетна стойност на продадените стоки). Същите са прибавени към декларираните такива, а данъчната основа за облагане с КД за 2013 г. е определена като разлика между установените при ревизията приходи и установените разходи. С оглед това и декларираните от лицето в ГДД данни, на основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, е определена данъчна основа (данъчна печалба) за 2013 г., в размер на 7 326.95 лв. и е доначислен КД в размер на 732,70 лв. и лихви 50,20 лева. Съдът е анализирал доказателства приложени по преписката, както и тези представени в хода на съдебното производство, обсъдил е възраженията на дружеството относно доказателствената стойност на съставените при ревизията протоколи и снетите данни от информационните системи на дружеството. Мотивирал се е, че в случая безспорно са установени доказателства за извършени, но неосчетоводени от ревизирания субект сделки във връзка с установената като работеща програма "Мистрал". Предвид несъответствието между размера на приходите, отчетени с фискалния принтер на обекта и декларирани от дружеството и тези от базата данни, установени в иззетия компютър с инсталиран софтуер с програма "Мистрал" за отчитане на продажбите, приходната администрация коректно е счела, че има укрити приходи, поради което и данъчната основа за облагане по ЗДДС и ЗКПО за ревизираните периоди е определена по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Дружеството не е оборило констатациите в РА, включително и чрез приетото по делото заключение на ССчЕ. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът счита за неправилни изводите на съда за законосъобразност на действията и актовете на приходните органи при определяне на основата за облагане с данъци. Оплакванията в жалбата касаят допустимостта и доказателствената сила на събраните в хода на ревизията доказателства на технически носител, както и годността им да обосноват основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, относими към законосъобразността на РА, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение приема, че първоинстанционният съд обосновано, въз основа на доказателствата по делото е приел за налични обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно е предприета ревизия по особения ред, регламентиран в чл. 122 - чл. 124 от ДОПК. Неоснователни са възраженията във връзка с установеното несъответствие между размера на приходите, отчетени чрез ФУ и декларирани от дружеството и тези от базата данни, свалени от инсталирания в обекта софтуерен продукт "Мистрал". В случая контролът е по отношение отчитането на обороти при продажбите от служителите, поради което е обоснован изводът на ревизиращите органи, че сумата на поръчките в иззетата база данни на програмния продукт "Мистрал" отразява реализирания оборот, който е следвало да бъде отразен на ФУ. Обосновано съдът е приел, че са налице годни доказателства, установяващи констатациите на ревизиращия екип, като се е позовал на информацията, съдържаща се в редовно съставените протоколи от приходната администрация, отразяващи извършена проверка на място в търговския обект, стопанисван от дружеството, обезпечаване на доказателствата и анализ на обезпечената информация. Събраните данни са от програмен продукт, инсталиран и използван в обект на ревизираното лице, където то упражнява търговската си дейност. Независимо, че въпросният софтуер не е ФУ, то същият е използван в дейността на дружеството именно с цел осъществяване на продажбите в обекта, като е установено, че само малка част от отразените чрез този софтуерен продукт продажби са отчетени и чрез фискалните устройства. Обстоятелството, че с програмния продукт са работили 56 потребители, докато назначените в дружеството по трудов договор лица са били 20, също не е оказало конкретно влияние върху достоверността на информацията, събрана по реда на чл. 54, ал. 3 от ДОПК. В процесния казус липсва аналитично заведена счетоводна отчетност на сметка 304 "Стоки" с данни за заприхождаването и изписването на стоките по видове, с данни за шифър на номенклатурата, в натурално, ценово и стойностно изражение, което не дава възможност да се осъществи контрол върху движението на стоковия поток. В този смисъл е и допълнителното заключение на ССчЕ. В заключението е посочено също така, че счетоводният софтуер на дружеството не дава възможност за проследяване и наличностите към конкретна дата, а данните могат да бъдат изведени само в началото и в края на месеца. Липсват данни по какъв начин е извършвано изписването на материали и стоки, което от своя страна не осигурява възможността за определяне количествата заведени, изписани и продадени и налични стоки в обекта. Освен това следва да се има предвид и установеното с ревизията, че в см. 703 - приходи от продажби на услуги, където са отчитани всички приходи, липсват количествени измерители на продадените стоки. Съобразно изложеното, правилно е прието, че за процесните периоди дружеството е реализирало приходи от продажби, счетоводно неотразени в ОПР, в ГДД и в наличното ФУ. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, както е в процесния случай, фактическите констатации в РА се считат верни до установяване на противното. В доказателствена тежест на РЛ е да обори констатациите, за което по делото не са представени доказателства, а само са релевирани твърдения. Неопровергани са останали констатациите на ревизиращите органи в тази част на ревизионния акт, поради което законосъобразно е начислен допълнителният ДДС и КД. С оглед на изложените съображения липсват касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Разноски: Предвид на резултата по спора, не се дължат разноски на касатора. На ответника трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 366 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,